Ритуал-юбилей на седми октомври.
Тази седмица е един специален юбилей за мен. Само преди година се върнах от тримесечно уединение на швейцарски чукар и заявих на света: “Свят, аз съм Суля Пулева и имам нещо да ти кажа”. Използвам това смешно име не за да се самоунижа, а за да напомня, че в онзи момент нямах зад гърба си нищо от онова, с което другите хора пълнят СВ-тата си, та да тежат – нямах притежания, семейство, нито успехи или титли – само ред провали, откази и огорчения…е, и много пътувания, спор няма.
Но имах нещо друго и то вече беше много силно – връзка с
Висшето си Аз, честност, смелост и чистота. Не бях съвършена и сега не съм, но
с ясното си намерение поддържам непрестанно курса към тази интегрална чистота.
И представете си учудването ми, когато именно тази чистота
на вибрацията привлече цял куп хора в център Гайа. Тези хора бяха дошли да чуят
мен – Суля Пулева, която при това нямаше никакъв лекторски опит зад гърба си и
в целия си живот бе направила една единствена медитация пред хора – вкъщи, с
две близки приятелки.
Това е моята success
story. Историята за момичето, което повярвало на Духа и на ангелите си и
поело по вертикалния път, сменило жизнените линии и безстрашно се отправило към
новото.
Това момиче често се страхувало и все още понякога сенки преминават
през него. Но то разбрало, че със сенките си може да разговаря приятелски и –
стига само да поддържа чистото си намерение, светлата, любеща вибрация и да
прави стъпките в реалния свят, всичко тъй или иначе си се нареждало – по един
или друг начин.
Момичето се научило да се радва на Пътя. То знаело, че Път
винаги, винаги има. Престанало да се тръшка и да се опитва да учи Духа откъде
да го води. Научило се да се доверява, дори когато ужасно се страхувало. Защото
с течение на времето забелязало, че всеки път – когато остави своите сенки да
се набушуват, всеки път, когато ги поливало и облъчвало с виолетовия пламък, на
другата сутрин се събуждало с нов подарък, нова яснота и още по-чисто и любещо
сърце.
Това е история, която всеки от вас може да напише със свои цветове
и форми. Това ви казах миналата година. И ви казах – аз ви виждам. Виждам ви –
наистина, виждам ви какви сияйни богове от светлина сте и колко можете да
постигнете и сътворите именно в този мащабен момент.
За една година всички сме напреднали невероятно – искам да
ви предам още от опита си през лятото - неща, които просто нямам време да
разкажа. Който иска, да заповяда с нас в Център Гайа в неделя от 16.30, за да
честваме славната годишнина.
Още на първата практика Михаил цитира неговия си човек –
апостола на Свободата, със знаменитата фраза: Когато печеля, печели цял народ.
Тъй е и с всеки от нас – всяка наша вътрешна победа
предизвиква концентрични кръгове около себе си и буквално пръска светлина към
другите, които също вдигат глави от блатото и казват: „Я, искаме и ние.”
Такъв е залогът на нашата работа – в неделя тържествено ще
сменим жизнените линии за всекиго от нас и за България като страна. В петък
срещу събота се събудих през нощта с
ясното виждане затова, как решетките над България се превключват на нови
мощности – беше като онова странно чувство, когато самолетът след излитане
внезапно заглъхва, за да превключи на нова тяга.
Сега е моментът да го направим – за себе си, и за всички.
Няма коментари:
Публикуване на коментар