сряда, 3 октомври 2012 г.


Ритуал-юбилей на седми октомври.

Тази седмица е един специален юбилей за мен. Само преди година се върнах от тримесечно уединение на швейцарски чукар и заявих на света: “Свят, аз съм Суля Пулева и имам нещо да ти кажа”. Използвам това смешно име не за да се самоунижа, а за да напомня, че в онзи момент нямах зад гърба си нищо от онова, с което другите хора пълнят СВ-тата си, та да тежат – нямах притежания, семейство, нито успехи или титли – само ред провали, откази и огорчения…е, и много пътувания, спор няма.

Но имах нещо друго и то вече беше много силно – връзка с Висшето си Аз, честност, смелост и чистота. Не бях съвършена и сега не съм, но с ясното си намерение поддържам непрестанно курса към тази интегрална чистота.

И представете си учудването ми, когато именно тази чистота на вибрацията привлече цял куп хора в център Гайа. Тези хора бяха дошли да чуят мен – Суля Пулева, която при това нямаше никакъв лекторски опит зад гърба си и в целия си живот бе направила една единствена медитация пред хора – вкъщи, с две близки приятелки.

Това е моята success story. Историята за момичето, което повярвало на Духа и на ангелите си и поело по вертикалния път, сменило жизнените линии и безстрашно се отправило към новото.

Това момиче често се страхувало и все още понякога сенки преминават през него. Но то разбрало, че със сенките си може да разговаря приятелски и – стига само да поддържа чистото си намерение, светлата, любеща вибрация и да прави стъпките в реалния свят, всичко тъй или иначе си се нареждало – по един или друг начин.

Момичето се научило да се радва на Пътя. То знаело, че Път винаги, винаги има. Престанало да се тръшка и да се опитва да учи Духа откъде да го води. Научило се да се доверява, дори когато ужасно се страхувало. Защото с течение на времето забелязало, че всеки път – когато остави своите сенки да се набушуват, всеки път, когато ги поливало и облъчвало с виолетовия пламък, на другата сутрин се събуждало с нов подарък, нова яснота и още по-чисто и любещо сърце.

Това е история, която всеки от вас може да напише със свои цветове и форми. Това ви казах миналата година. И ви казах – аз ви виждам. Виждам ви – наистина, виждам ви какви сияйни богове от светлина сте и колко можете да постигнете и сътворите именно в този мащабен момент.

За една година всички сме напреднали невероятно – искам да ви предам още от опита си през лятото - неща, които просто нямам време да разкажа. Който иска, да заповяда с нас в Център Гайа в неделя от 16.30, за да честваме славната годишнина.

Още на първата практика Михаил цитира неговия си човек – апостола на Свободата, със знаменитата фраза: Когато печеля, печели цял народ.

Тъй е и с всеки от нас – всяка наша вътрешна победа предизвиква концентрични кръгове около себе си и буквално пръска светлина към другите, които също вдигат глави от блатото и казват: „Я, искаме и ние.”

Такъв е залогът на нашата работа – в неделя тържествено ще сменим жизнените линии за всекиго от нас и за България като страна. В петък срещу събота  се събудих през нощта с ясното виждане затова, как решетките над България се превключват на нови мощности – беше като онова странно чувство, когато самолетът след излитане внезапно заглъхва, за да превключи на нова тяга.

Сега е моментът да го направим – за себе си, и за всички.


Няма коментари:

Публикуване на коментар