Последните струи дим вече се разнасят, за да видиш, че онова, което е останало след експлозиите не са плачевни останки, а положените основи на един цял нов свят.

Послание от АА Михаил - 10.12.2012 на молбата ми за обзор настаналото досега в моя живот. Послание специално за България и новите насоки за 2014 ще има на 22.12.2013 на събитието мисия България. В това послание има някои съкращения, които ще бъдат пубилкувани във втора част на книгата, защото засега са върде лични.

Ти си концертмайстор и диригент, който не командва, а просто задава чисти основни тонове към другите, които да ги поемат и подхванат в своя собствена мелодия.

Това е задача на границата на измеренията и ти си много добре екипирана, подготвена, чиста и силна, за да я изпълниш. Вече сама го знаеш и няма нужда да ти го напомняме непрестанно.

В същото време чисто човешката съпротива – нива, които са близки до животинските инстинкти и които все още съществуват във всеки човек, ти пречат да приемеш напълно и изцяло онова, което по-голямата част от съществото ти вече знае…..

Това не е нищо изключително – така, както би го възприел умът ти, а просто нещо, което си – вид, вариант, пренос от космическите измерения – същност, която е дошла да изпълни определена задача.

Не е нито добро, нито лошо да бъдеш този или онзи вариант, защото всички си вършат идеално работата.

В същото време за теб, както за много други, е съществен онзи непрекъснат страх, че не принадлежите, че не сте за този свят – че вашите методи, любовта ви към нивата на Христовото съзнание ще ви направят чужди и непригодни на реалност, която видимо действа на съвсем други основи и принципи – реалност, в която трябва да наведеш вибрационно глава, за да паснеш и да бъдеш популярен.

Ние винаги сме те съветвали тъкмо обратното – да бъдеш себе си – такава, каквато се виждаш и усещаш за момента.

Да, разбираме, че откатите са много силни и ти състрадаваме изцяло за състоянията, през които се наложи да преминеш тази година.

Трябва ли за пореден път да те уверим, че те са временни – път през напластените през вековете инстинкти и слепи адреналинни програми, към цялостното ти извисяване и сливане със светлинното тяло?

Процесът е все един и същ, Роханна, но много от вас – като не виждат нещо ново, което да вдигне адреналина на ума, решават, че нещата са спрели, че нищо повече не се случва. Така е устроен човекът, че понякога регистрира процеса, само ако има нови и нови напливи.

Такива всъщност има, просто фазата за повечето от вас все още е фаза на преминаване през всички хилядолетни болки и погрешни убеждения.

Както виждаш и сама знаеш – това става на много пластове.

Всичко онова, за което мечтаеш и работиш е в теб, то е вече придобито и само една остатъчна съпротива и вече ненужен стремеж към заземяване чрез отричане на светлинното могъщество, те кара да се свиваш и да потъваш обратно в старите миазми.

Това вече не е за теб, блажена моя Роза, това вече не е за теб!

Отпусни яда си за вече отминали неща и остави само диамантите да блеснат изпод пръстта и нечистотиите, които си копала.

Да не ти свиди трудът ти, защото то е труд за много останали и ти много добре знаеш, че дивидентите за Духа ти са огромни, защото пионерството винаги се възнаграждава щедро в нашите измерения.

До вчера – образно казано, това щяха да си останат само небесни дарове, но тъй като максимата “Както горе – така и долу”, вече започва да се възцарява и в земните полета, то даровете ти са неизброими – толкова много, че дори сама не можеш да ги обхванеш в момента, защото си задъхана все още от прокопаването на последния си тунел и този път тунелите не са само твои лични, а тунели за останалите – пътища към Светлината.

Благодарим ти за онова, което вършиш и ти много добре разбираш, че това е благодарност, която излиза извън пределите на думи, обяснения и награди от човешки тип.

Ти не трябва да заслужаваш нищо, просто създаваш Себе си и света около теб, а твоята най-голяма радост винаги е била творчеството.

Последните струи дим вече се разнасят, за да видиш, че онова, което е останало след експлозиите не са плачевни останки, а положените основи на един цял нов свят.

Кота 2012 те вдигна на много висок връх. Кота 2013 те принуди да направиш крачки назад, да се върнеш, да се приобщиш към другите, да говориш с тях, да ги изслушваш, да изчакваш те да минат през техните тунели, да се научиш да обичаш безусловно, както и да се освободиш от всякакви остатъчни представи за сравняване, състезание и съревнование между отделните части на пъзела.

Нямате нужда да бъдете по-или най-добри – онова, което следва да направите, е да протегнете ръце и сетива, за да бъдете добри колкото самите себе си – ще усетите, че това е предостатъчно и с течение на времето само ще се смеете на навика си да се сравнявате, защото ще видите колко нелепо е било това.

В момента тялото ти се учи как да регулира хормоналните си системи по нови начини, което предизвиква смущения в някои системи, но с времето и това ще отшумява.

Ще видиш, че ще се събудиш от тези турбуленции още по-здрава и лека, изпълнена със светлина, радост, трепет и любов.

2013 ти донесе много нови пробиви – първи крачки в материализирането на големи проекти, включително светлинните места и градове, за които често говорим.

Това са основите, Роханна – една общност, здраво стъпила върху вибрациите на Христовото съзнание и интегрираното, осмислено, недоминиращо единство, при което всеки следва Висшия си Аз и знае точно кога да вземе за себе си и кога да отдаде на колективното.

Фино пречистване на много нива и още един слой плътност е прибавена към основите, които положихте през 2012 – делото ви само може да продължава да се уплътнява и реализира в бъдните дни.

Всичките ти жлези се изпълват със светлина на този етап, поради което дискомфортът на моменти е силен, но също толкова силна е и радостта – всеки път, когато поредното освобождаване на етерни задържащи мрежи отмине.

Остави трудностите настрана, защото те са технически откати вече, отлитане на модели и реакции на клетъчно ниво, но там, където осъзнаването е налице, те също излизат от ДНК, от кръвта ти, от чакрите, костите и мускулите ти, за да не се върнат никога повече.

Никога повече! Да, прекрасна моя, аз казах това преди време и не съм забравил “думите си”.

Един път завинаги – това е постижимо.

Веднъж преминавате пределите на фино ниво, после ги повтаряте на физическо.

Много вече интегрирани истини се разбиват на пух и прах тогава, когато се сблъскат с някаква реална случка в живота и все пак именно сблъсъкът, който предизвиква физиологичните слоеве на реакция и повторение, предизвиква истинската промяна и материализацията.

На вас не ви е приятно да търпите тези удари един след друг, тъй като ви се струва, че те  ви отнемат ориентацията и ви правят твърде раними и все пак истината е обратната – именно бързото, макар и турбулентно на моменти излизане през зоните на здрача ще ви помогне да се справите много по-стабилно и уверено в процеса.

Илюзията, че някой е по-напред или назад не трябва да ви обърква, защото всеки всъщност е точно там, където трябва да бъде и където е най-полезен.

Да, има някои, които решително изпълняват договора си да дръпнат в по-бърз темп през етапите, посвещенията и инициациите по пътя  и все пак във висш план всичко е наред, защото всъщност онези, които дърпат темпото не оставят много място за лутане на останалите (отново – само образно описание), като по този начин всеки – волно или неволно, приема новите истини и се развива.

Истината е в светлите стъпки, които постави през 2013, защото всяка от тях беше оазис в хаоса и свеж извор небесна енергия в турбуленциите.

Бъди благословена за умението си да разделяш мъглите и да стъпваш в нищото, изграждайки нови пространства там, където въздухът е все още много разреден, където е самотно и където няма видимост.

Всъщност, ти обожаваш тази работа, защото тя е твоята тръпка и рядко умение, развивано в поредица предизвикателни животи на Земята.

Дръж факлата високо, Роза моя, защото резултатите от труда ти тепърва ще стават видими и ще разцъфтяват.

Твоя брат и вечен закрилник

Михаил и Шерохан

Възнасянето - илюзия и реалност. Част 1

 До 2009 година терминът Възнасяне (религиозният е Възнесение, но аз нарочно го перифразирах, тъй като Възнасяне звучи като процес, а не като единичен факт) за мен бе отвлечен и неясен. След отпушване на дарбата ми да общувам с високите селения – някъде измежду стоте хиляди въпроса за това как да си намеря работа, се намести и тази енергия. Не помня как изникна точно темата, но знам, че ме обхвана като Божествен пламък, който оттогава насам гори ярко в аурата ми и не минава ден без работа на всички нива. Само дето сега не се чувства като работа. Понякога дори се опитвам да сменя “резбата”, но не би – дори когато се опитвам да поизбягам, Възнасянето отново ме яхва с весел, ентусиазиран вик; както прошепнах неволно на една записана практика, която предстои да бъде издадена на диск: “Възнасянето и аз сме едно.”

Независимо от смените в езотеричните моди и настроения, това си остава моята страст и главно житейско задание.

То е процес, за който може да се напишат романи и доста голяма част от тях вече са по рафтовете на книжарниците. Един прост начин да се обясни всичко е и с термина Въз-слизане. Поетапно все по-голяма част от нашите високи аспекти се влива на порции светлина във всичките ни тела. Резултатите – нови дарби, жизнени линии, пречистена карма, обновление във всички сфери на живота.

Каква част от всичко това е илюзия и каква – реалност. Ето един въпрос, който всъщност изисква многоизмерен поглед върху нещата.

От висока гледна точка нашата реалност е илюзия и обратното. Дори това да е ясно, е добре да си дадем сметка как можем да откачаме и да се възнасяме от един слой в друг делово и разумно.

Ами да – вече живеем в ерата на триализма, т.е. няма отблъсквания, ерго - можем да откачаме трезво и разумно.

В течение на няколко много интензивни години получавах моите насоки, голяма част от които съм споделила публично; къде спокойно, къде – не чак толковаJ), наблюдавах ставащото.

Разбирате ли, Осъзнаването не е състезание по правота, а едно честно и непрекъснато пресяване на истина от неистина.

Има много неща, които – според моя светлинен компас, са истина – има космически кораби, извънземни, епохални краища на цикли, портали, астрологични подпомагащи явления, светлинни фондове за изобилие и т.н.

Онова, което вече се оказа неистина, бяха множество различни предсказания (тяхната мода отминава, защото сега идва ред на осъзнатите Майстори, които не чакат някой да им пише сценария отгоре, че те да го познават после, хвърляйки ориз. Насоки ни се дават - да, има водачество – да, но те идват с цел да ни подпомогнат по пътя, а не да ни обрекат на този или онзи вариант. Освен това – вече можем да говорим с ангелите и водачите си в прав текст.) Неверни се оказаха сценариите за спасяване на добрите на космически кораби и изпаряването ни в орбита по светлинни тела. Неверни се оказаха и изкривяванията в посланията за разпределението на светлинните фондове на Изобилие.

Именно тези изкривявания наричам илюзия. Те идват тогава, когато ние хванем нещо от ефира, но го пречупим през човешките си представи. Изкривяванията идват от бързината, еуфорията, истерията, прекомерната мистика – все съпътстващи езотеричните явления енергии досега.

Ако си дадем достатъчно време обаче, ако упорито и целенасочено минаваме етапите по пътя, много скоро започваме да интегрираме новите знания и светлина, така че те се превръщат във вече отпечатана през опита ни истина и така се материализират. Ако се опитваме да се надскочим прекалено бързо (не казвам и да се под-скочим, баланс му е цаката), ние изкривяваме светлинните модели, защото още не сме разгърнали многоизмерното си мислене и усещане.

Когато всичко стане по реда си – под мъдрата насока на Висшия ни Аз и ангелите, то в съвършения момент минаваме на следващия етап/ниво и тогава тези истини светят чисти и видими през аурите и гласа ни (най-напред се изпълват фините тела.)

Най-труден за всички е невидимият период, в който сърцата вече усещат ставащото и пеят в екстаз. Външният свят и обстоятелства обаче, остават инертни за дълго време и вие се чувствате като кретен, който скача и пърха от радост и възбуда вътрешно, а външния свят му крещи обратното. Тъй като на този етап видими промени няма, а – ако ги има, те дори са за по-лошо (губим работа, приятели, интереси, дори понякога желание за живот), често вярата ни отлита и решаваме, че се самозалъгваме.

Пиша този материал именно с цел да ви подпомогна да намерите онзи тънък баланс между истина и самозаблуда.

Виждате ли, няма определена “отгоре” дефинитивно истина или заблуда, няма определена реална реалност и друга, която да е илюзорна. Има реалност, към която вие принадлежите повече или по-малко. Има реалност, която сте усвоили чрез настройка на вибрациите си.

Съответно – онази реалност, с която резонирате по-силно, е истинската за вас, а другата – илюзията. Ако – докато не сте интегрирали в достатъчна степен своите знания за висшите си аспекти, се опитвате да се убедите, че сте възнесени, любящи и могъщи, някакво подло гласче много бързо ще ви каже, че това е голяма самоизмама. На този етап то ще си има правото. Ако продължите кротко работа и говорите редовно с него обаче, ще дойде моментът, в който наистина ще сте интегрирали по-голяма част от светлината си и неговите провокации повече няма да бъдат верни.

Така че способността да усещате флуидността и тънката граница между измеренията се превръща сега в основно ваше умение.

За някои хора моята основна реалност (има и връщания, за тях сме говорили), на радост и любов, танци и музика, е много утопична и илюзорна; и от позицията, от която гледат, са прави. За мен обаче, тя става все по-естествено състояние – наистина изстрадано, изпитано, проверено и преживяно. За мен пък реалността по улиците става все по-откъсната някак . Може би това е прословутото умение да си в света, но не от него. И това не е бягство. Самият факт, че сме тук и сега, в телата си, че творим за просветлението, означава, че си вършим работата. Само че работата на голяма част от нас е да създаваме нова и лека реалност, а не да робуваме на старата. Така че – когато си приключим договорите, бавно, но сигурно биваме отделяни от всяка вибрация, която не е повече в хармония с нашия избор да бъдем едно със Светлината си.

Това е постепенен процес, който има своите специфични етапи, изпитания (наистина са такива от човешка гледна точка), проходи, стеснения, разширения, подсилвания. Това е строго индивидуален план и всякакви сравнения са напълно неуместни (по-навик от училище, го правим непрекъснато обаче – сравняваме се, отблъсквайки различните части на пъзела едни от други, докато тяхната цел е всъщност да се допълват.) Всеки от нас следва да измине своя път и да усвои задачите, които сам си е поставил преди да се бухне в този живот. За никого няма привилегии или шорт-кътове, просто защото от вселенска гледна точка това би било нелепо. В същото време – при добра крачка, непрекъснато получаваме освободителни и улеснения по Пътя. И де факто – противно на онова, което ни се струва (на мен – включително), се движим с шеметна скорост по спиралата на еволюцията.

Вашите най-големи пробиви е възможно понякога да останат самотни и въобще незабелязани дори. Често съм ахвала от почуда как така – аз съм постигнала нещо нечувано в еволюцията си, а съм си все същата и около мен всичко се блъска с все старата суета и грохот. Но това няма значение (освен за малкото Аз.) Подвизите на Духа и пионерските пробиви се записват именно където трябва и техните цветове и светлини ви остават не за цял живот, а завинаги (защото смърт, както знаем, няма.) Светският успех може да настъпи по-късно, но той вече не ви интересува чак толкова.

Независимо от това дали сме сами или придружени от множества, следва винаги да пазим центъра, да наблюдаваме его-то, да следваме знаците и сърцето, понякога – против логиката на ума.

Това са все умения, които ни помагат да правим пробив в “новата реалност”, да я усвоим и интегрираме, за да я направим “своя”.

По този начин всякакви спорове за това кое е реално и кое – не, започват да стават смешни, защото в крайна сметка всеки е прав за своя етап (нарочно не казвам ниво, защото звучи елитарно и лесно подвежда.) Всички етапи и нива са “добри” и са следствие на нашето осъзнаване.

За разслоенията в света , за борбата на егрегорите и свършената работа в България.

Послание от трите М (Михаил, Метатрон и Мелхиседек)

 Възлюбени деца и съ-творци на светлината.

Периодично се обръщаме към вас с подобни обощителни предавания, за да концентрираме, генерализираме и изкристализираме пред вас картината, която иначе е пределно ясна за всеки ясновиждащ във фините слоеве на сътворението.

Тук и сега вие създавате чудесата на Новия Свят – крачка по крачка.

2013 като цяло бе много объркваща за доста от вас. За голяма част тя бе свързана с връщане назад, доиизцикляне, доизкурусяване, наместване, интегриране, повторно и постотно изчистване изшлайфване на вашите диаманти.

За много от вас този период дойде като едно леко разочарование – въпреки вашите жарки утвърждения за Ново Начало, изглеждаше като че ли нито астрологичните явления, нито пламенните ви сърца и брилянтно свършената работа можеха да помръднат статуквото, което изведнъж се застопори – за едни в нескончаеми протести и сръдни, а за други – в някаква инерция и застиналост.

Ние искаме да уверим всички вас, че инерцията не се е настанила постоянно в живота ви,  тя е един необходим обрат – застиналост, в която можете - синхронизирано с цялото, да приключите договорите на миналото и фината довършителна работа по излизането отработени и вече ненужни жизнени линии.

За вас вече е пределно ясно, че прекачването на линии става само тогава, когато старите полета са изчистени до блясък от вас чрез честна работа с онези методи и практики, които ви вършат работа и пълното отдаване на онова, което Е за момента.

Тези постихнали и празни полета ви помагат да започнете и така желания дълъг и сериозен разговор с тялото, който е нужен, за да може то да бъде убедено до последната кост и клетка, че идва ново статукво – ерата на светлината в него и това не е опасно.

Някои от вас преминаха през седемте печата на смъртта – седем прохода на влизането от едно измерение в друго, които досега преброждахте, когато дойдеше моментът да напускате този свят, а сега това се случва, докато сте още в тялото. Едва ли има как преминаването през тези седем порти да е особено приятно преживяване, затова ние приветстваме онези, които се решиха да го направят по своя начин, предварително, защото това безпрецедентно прокарване на жалони помага за всеки останал минаването да става с пъти по-леко и видимо.

Като цяло светът е разслоен до многомерност, непозната никога досега. От наша перспектива се различават 12 слоя на реалности – от най-тъмните черно-кафяви слоеве, до диамантено искрящи във всички цветове полета.

Това разделение е само условно – всъщност вариантите са милиарди, но можем да ги разпределим в тези основни 12 линии, които всеки момент може да се умножат с още честоти и висоти.

В това разпределение няма ясни граници, защото измеренията са всъщност едно в друго и само въпрос на пренастройка е да попаднете от едното в другото.

Като цяло – за да обхванете процеса по-лесно, си представете, че земята вече е обхваната от един фин, светлинен макет – чинно и прецизно изграден от вас и нас през 2102. Сега този макет започва да искри все по- и все по-интензивно, с периодичните вливания на светлината.

Като цяло той все още е невидим за повечето от вас. Онези обаче, които са готови с подготовката и мащабното пречистване и са достигнали са своите висши нива на инициация, вече може да влязат в тази честота.

Като начало ще ви се стори, че изведнъж качеството на въздуха се променя, тялото ви олеква, цветовете стават по-ярки, все едно твърдите очертания на хората се размиват и изведнъж вие виждате красотата и величието на всяка душа дотам ясно и разтърсващо, че ви иде да заплачете от любов.

Около вас може да бушуват бури, които веднага ви докосват. Вие не сте бездушни, напротив – ставате все по-чувствителни и страданията на другите трогват дълбоко сърцата ви. От друга страна - дори някои стари белези да ви понасмъдяват, като цяло – каквото и да ви разлюлее, вие като една матрьошка, се връщате много бързо към основното си състояние на лекота и блаженство.

Последните връзки, които ви дърпат към миналото се разкъсват и вие откривате, че вече сте се освободили от по-голямата част от ограниченията, които сте поддържали, а онези, които все още имате са с вас, защото вие засега не искате да се различавате прекалено много от цялото. И все пак вътрешно си знаете, че ограниченията са отпаднали.

Много от вас наистина са работили упорито за размиването на тези пранги, скоби, импланти, отпечатъци, блокажи, но още не разбират, че  работата им върви към приключване и ги носят по навик като човек, който е излекувал травма на крака си, но още продължава да куца.

Ние молим всички вас до края на годината да намерите време да надникнете в себе си, да поговорите с вашите ангели и водачи, за да видите и прецените много точно и ясно какво вече е отработено и там, където клаузите са приключени, да не се връщате назад.

За много от вас вече важи правилото, че няма нужда да преседявате в мътни води, за да отработватее кармични договори и да търсите огледала. Ако трябва да се проврете през по-турбулентна среда, за да заложите своите семена и кодове, то след това бързо ще бъдете изведени от енергията обратно във вашето ведро пространтво.

В тези слоеве на световете – бидейки на едно и също място, двама човека може да изживяват пълния контраст между осъзнаванията.

За момента пребиваването в един или друг слой зависи от степента на осъзнатост, а тя – от работата с асансьора между разслояванията, който се задвижва само при повишаване на цялостния вибрационен фонд и енергетичния подпис на индивида.

 Даваме ви този образ като отправна картина, а не като нов шанс да търсите разделения и по- и най-слоеве. Всички те засега са нужни и вършат свята работа.

Безпрецедентен обаче е фактът, че вие можете да се докосвате до някои от тези слоеве, докато сте във физическо тяло.

Онези от вас, които плахо пристъпват в най-високочестотните, разредени, чисти, озонирани състояния, са там все още само чрез фините си осезания и вградените в тялото, костите, органите, кръвта и ДНК рецептори на тези честоти.

В цялостен план обаче започва и процес на материализиране на фините честоти в структури. Самото понятие за изобилие и материално започва да претърпява решителна промяна вследствие на взаимодействието на слоевете в света, които – както казахме – не са разделени, а започват да се проникват.

Така в края на краищата материята – вашите тела, земното ви строителство, дори самата земя и елементите й, ще започнат да стават малко по-флуидни, но – за да няма катаклизми, това ще става много равномерно и плавно.

В хода на този процес – когато групите са готови, ще започне и физическото обединяване и строителство около определени центрове.

В момента преобладаващият процес е все още процесът на запознаване, обучаване, настройване, активиране, изчистване на старото и зареждане с новите програми.

Докато едни вече са запознати из тънко с този процес, други едва влизат в него.

Когато – по преценка на колективния висш аз, новите вълни от групово събуждане се вдигнат и човешкото съзнание се повиши с още едно ниво като цяло, настъпва и следващата колективна материализация и подпомагане от планетарен мащаб.

Процесите на прехода и възнасянето продължават да вървят с бодър и уверен ход към новите хоризонти, които са вече тук и сега.

В този процес пластовете най-накрая ще започнат да се интегрират, като образуват едноспектрово цяло, което може да бъде възприето от всеки по сходен начин, но това все още е по-далечната перспектива.

В момента искаме да насочим вниманието ви към една определена задача – да бъдете много внимателни с егрегорите, които усещат новите вибрации, а с тях и факта, че – с прииждането на истините, тяхната власт в досегашния й вариант приключва.

В световен план монополистите на земните енергии и ресурси правят внимателна капитулация и предават ключовете на новите стопани на земята, защото те - по-добре от всички останали, знаят какво се случва в момента. Това ще се осъзнава отново поетапно от хората, в зависимост от тяхната готовност и етап на работа, но на фино ниво вече е факт.

Ето защо всички егрегори, които са вече създадени и не искат да поддържат тази капитулация, са активирали средствата си за привличане, вербуване и енергийно прилепване до максимум. Ние ви съветваме – дори ако ви с налага все още да се докосвате до егрегорите (а за много от вас поне засега е невъзможно да бъдете напълно откъснати от тях), да бъдете крайно предпазливи и да разпознавате бързо техните хватки и уловки.

Тези егрегори се борят за надмощие и засилват в мъртва хватка уловките си, но без вашата енергия те не могат да просъществуват.

Тази борба може да продължава още известен период от вашето време, но тя е предрешена.

Поддържайте все повече и повече онези енергии, храни, занятия, хора, строителство, които ви резонират с по-високата честота, защото така ще засилите хода на промяната.

В същото време винаги избирайте плавността, благодатта и висшето благо на всички  и помнете, че в егрегорите са хванати прекрасни, талантливи хора, които трябва да преминат през своите уроци и изпитания, затова на тях тези системи все още са им нужни. Не осъждайте, изградете своето ново пространство и дайте време на цялото да се преустрои без излишни сривове и паника извън очаквания естествен минимум при подобни драстични промени.

Имайте вяра и панорамната визия, че всичко ще се нареди по съвършен начин. Онези, които най-силно и най-упорито са работили за своя личен преход обаче, няма никаква нужда повече да пребивават н егрегорните хватки.

Решетките над земята бяха тържествено захванати в единна система по Христовото съзнание с определени параметри на действие и коефициенти на изпълнимост в края на 2012.

Сега тези параметри се повишават периодично, защото се включват нови точки, геометрични фигури, проходи и разчертавания по силовите линии както по земята, така и в етерното пространство.

Ето защо следва да се концентрирате именно в това – в мащабната работа, която е вече свършена. Докато за мнозинството може би все още е трудно да види ставащото във финото пространство, то онези, които вече имат дарбата, следва да се фокусират върху визията за ярките светлинни структури, които обхващат земята (отново – образно казано, тъй като те са в извън времевия и пространствен диапазон на светлината.)

Вашето разбиране за всичко ставащо тепърва ще се задълбочава и разширява, но и един простичък образ е достатъчен за повдигне духа ви и да ви даде вяра и кураж.

Вашата страна – България,  е един основен жалон в събуждането на цялостната енергетика по земята и голяма част от вас са трудят всеотдайно и неуморно по задачите си.

Една част от вас наистина избра да устои, да преброди многобройните тунели, капани и клопки по пътя, за да излезе в новото светло пространство над и в България с хванати ръце.

Всеки от вас следва да развие още по-дълбоко чувство на нежност и съпричастност към работата на другите, защото именно тези връзки разпространяват светлинната ви работа по хоризонтала – сред онези хора, които нямат вашето виждане и усещане, а очакват грам надежда и светлина отнякъде.

Разширявайки все повече избора си да работите в енергията на Христовото съзнание, вие преминавате наистина трудни участъци, мощни изстъргвания, периоди на отчуждение, самота и учудване, и все пак правите нещо безпрецедентно за Земята – показвате как няма страшно да се пуснеш от многовековните хватки за власт, контрол и съперничество и да полетиш в енергията на безусловната любов и единството.

Голяма част от конфигурациите вече са активирани, следва многообразна фина, настройваща работа и безпрецедентни нови вливания на светлина.

Във всяко място новото вливане идва тогава, когато колективният дух го допусне.

Пазителите на местата, елементалите, поддръжниците на традицията и смелите ледоразбивачи на новото следва да разберат, че те действат за едно цяло и техните части по никакъв начин не се противопоставят една на друга, а напротив – допълват се.

Тук, на тази земя – като стратегическа точка от планетата, дойде силен екип от пробивачи и не по-малко силен екип от закрепители и поддръжници на новото. Работата ви е много високо оценена и вие имате нашите уверения, че именно тук, в тази страна, сте постигнали достатъчен колективен светлинен фонд, за да активирате още един пласт от светлинното захранване за вашия край.

Вижте го с вътрешния си образ, ние ви предлагаме две дъги по диагоналите от четирите ъгъла на България, които се захващат в центъра на страната ви и пускат прекрасни искри към всеки.

Високоволтовата интензивност идва като благодат за едни, но като силен шок за други, тъй като всяка нова интензивност от светлината разбулва мъглите и открива лъжи, полуистини, измами, заблуди, които досега са властвали узаконено в тъмнината . С всичко това идва и гневът, недоволството, протестът...

Вие обаче сте онези, които вече могат да хванат кабелите в ръце и да успокоят напрежението с едничкото осъзнаване, че го можете.

Правете именно това – вижте как разпределяте интензивността на светлината навсякъде, как изчаквате неминуемите пръски, които се надигат всеки път, когато световете се слеят, да позатихнат и как в края на краищата настъпва сливането и всичко с уталожва.

Не търсете времето за изпълнение – то може да варира в широки граници, но се фокусирайте върху крайния положителен резултат.

Скъпи наши приятели, сега просто замълчаваме в учудване на онова, което вече постигате. Знаем, че на вас изглежда недостатъчно, но то е защото все още не можете да видите напълно истинското значение на ставащото. Ето къде встъпваме ние – с нашите уверения, че всичко се променя, и то се променя за по-добро. И ако все още има много чернилка, страдания и болка, това става по висш избор на душите, участващи в тези договорености. Но ако вие не сте си избрали такива клаузи, можете да се отпуснете, да свършите вашата работа и да видите къде ще ви отведе Висшият АЗ.

Помнете – нищо не сте сбъркали. Прегърнете ли Висшия Аз, Божественото, Ангелите и водачите си – дори отначало да не ги чувате и виждате ясно, ще бъдете водени. Изберете ли висшите жизнени линии, ще бъдете водени. Изберете ли даровете на Духа, ще бъдете водени.

Степента на нашето взаимопроникване също зависи от вас и от вашето желание да оставите съпротивата и просто да се всеотдадете на процеса, ако така сте пожелали сами.

С безпределни вълни от любов завършваме тук един разговор, който ще продължава много и много, във се още по-богати нюанси на мъдростта и – когато му дойде времето, отвъд речта.

С любов и преклонение  Метатрон, Михаил и Мелхиседек

Технология на чудото.

Ха-ха – ще възкликнете вие, но как така? Щом е чудо, то не може да има технология, трябва да е тайнствено и необяснимо. И ще сте прави, но само донякъде. Наистина, за да остане и оттенък от значението, което днес придаваме на думата чудо, следва в процеса да има поне някаква доза мистичност и  вълшебство. И това винаги ще е така.

Все пак можем да очертаем някои типични положения, които ще ни помогнат да се слеем с тази енергия (както всичко останало, чудесата са енергия..)

До края на годината на всички занимания ще активираме потенциала на чудото. Сега е настанал този момент. В началото на пътя си (и аз бях в това число), ние често мислим, че ще намерим някой вълшебен начин (непременно най-добрият, единствено правилният и единствено отваращият), някой най-добър лектор или водещ, който ще разклати пръчката и ще премахне всичките ни блокажи и вредни мисловни, емоционални, физически и други навици от раз. Дано има и такива случаи, но истината е, че - вместо еднократно освобождение – както го иска малкото ни аз, започва един мащабен процес, в който следва да усвоим много различни неща, да видим всичките лица на живота или поне толкова, колкото да обхванем правечната истина, че светът и ние самите сме многостранни и разнообразни.

Тъкмо когато изискаме Божествените правомощия, започва и процесът на сенките, което в началото често е много огорчително и трудно, защото не разбираме де сме го чукнали, а то де се е пукнало. Често напомням, че целият този квантово-възнесенчески апогей е плод на огромно постоянство, честност, непрекъснато отсяване на зърното и плявата.

Сега обаче ангелите и моето Висше Аз ме молят да се фокусирам върху другата част (тези две фази – пречистването и чудото, не само не си противоречат, но са и неразривно свързани. Единствено с цел разбираемост ние ги отделяме, за да обясним едната или другата страна на процеса.)

Няма как – има трудна част (а тя е трудна единствено поради нашето неразбиране и страхове, поради липсата на фокус, но това си остава философия – всички знаем, че от човешка гледна точка изпитваме много сърцераздиращи моменти.) Та тази „трудна” част неотменно настъпва за всеки по негов си индивидуален начин. И все пак, нека не забравяме, че това е само част от пътя и да не се превръщаме в самоналожени мъченици и истерични чистачи. Балансът е тънък и е от съществено значение.

Сега – паралелно с цялото пречистване, биваме помолени да се съсредоточим и в енергията на чудото, като просто го допуснем в себе си. Често ние говорим и скачаме с блеснали очи по семинарите и практиките, а после се връщаме в живота като реалисти. Реалисти, но за коя реалност? То вече има няколко (обективни, субективните са стотици). Превръщаме се отново в „реалисти” по отношение на финансовите си възможности, продължителността на живота, здравето. Превръщаме се в такива дори когато оставяме изпълнението на някои наши мечти тайничко на децата или ги отлагаме за някакъв бъдещ момент – като се върнем у Дома, или в друг живот.

Да, когато помислим за тези мечти и не виждаме начини да ги осъществим, се чувстваме силно предизвикани. И все пак – на този етап следва дружно да създадем операционната среда на чудото. Защото много неща, които днес биха били счетени за чудо, утре ще бъдат реалност, тогава ще последват още по-дръзки мечти и процесът става безкраен – точно така, както е и във вселената. Може би и една от причините въобще да сме се отделили от бога и да напредваме отново, е да усетим онази невероятна тръпка, която ни обхваща тогава, когато невъзможното стане възможно.

Как да се обградим с енергията на чудото – като просто допуснем, че много неща, които до вчера сме смятали за пълна утопия, днес вече може да се материализират. Не да потънем в претенции и да се отделим от нашето СЕГА, а просто да накиснем сега-то си в сиропа на чудото.

Допускането става вътрешно, в сърцето – както знаем, то е центърът на всички нови програми. Когато активираме тази енергия в сърцето започва да се случва….чудо. Дори когато нищо отвън не се е променило, тази енергия пак си остава в нас. Може хората и светът да продължават да правят неща, които довчера са ни вбесявали, може някой проблем дори да си остава неразрешен, но ние сме дотолкова обгърнати от тази енергия, че пак си живеем в радост и приповдигнатост, изпълнени с ентусиазъм. Тогава изведнъж преставаме да виждаме тези кривини в себе си и света като толкова дразнещи, а виждаме чудото в другия. Енергията започва да се увеличава и разпростира и нас изведнъж престава да ни интересува толкова живо кой кога и как ще се променя, защото ние самите сме променени – вече не само събота и неделя, а 24/7 си живеем в енергия на благодат и чудо. А ние поначало правим и всички усилия на живота си именно с тази цел – да се почувстваме щастливи. Енергията на чудото е щастие сама по себе си…..и още нещо, а в сегашния момент ние можем да активираме тази енергия по цялото си тяло, така че то също да започне да я изразява по множество нови начини, включително чрез производство на нов тип хормони.

И така – когато потънем в Божествената пяна на това чудо, ставаме някак много по-толерантни и търпими към всички петна върху фенерите си, защото знаем, че те лесно може да бъдат махнати, а така даже създават разнообразие и контраст.

И когато тази разграниченост от полярностите и реакционния ни фонд ни обхване целите, започва и….материализацията.

Е…….това не готова рецепта за чудеса, а само един енергиен поток, който да ви помогне, като ви поведе нанякъде.

В живота може би няма готови рецепти, но ако подхванете тази прекрасна енергия на чудото със сигурност ще създадете свои собствени шедьоври.

Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзмогната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскоро:) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропо:)) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да изчезва. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.

 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.

 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.

 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.

 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.

 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.

 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.

 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.

 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.

 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.

 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.

 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.

 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.

 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.

 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.

 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.

 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.