вторник, 10 декември 2013 г.

Последните струи дим вече се разнасят, за да видиш, че онова, което е останало след експлозиите не са плачевни останки, а положените основи на един цял нов свят.

Послание от АА Михаил - 10.12.2012 на молбата ми за обзор настаналото досега в моя живот. Послание специално за България и новите насоки за 2014 ще има на 22.12.2013 на събитието мисия България. В това послание има някои съкращения, които ще бъдат пубилкувани във втора част на книгата, защото засега са върде лични.

Ти си концертмайстор и диригент, който не командва, а просто задава чисти основни тонове към другите, които да ги поемат и подхванат в своя собствена мелодия.

Това е задача на границата на измеренията и ти си много добре екипирана, подготвена, чиста и силна, за да я изпълниш. Вече сама го знаеш и няма нужда да ти го напомняме непрестанно.

В същото време чисто човешката съпротива – нива, които са близки до животинските инстинкти и които все още съществуват във всеки човек, ти пречат да приемеш напълно и изцяло онова, което по-голямата част от съществото ти вече знае…..

Това не е нищо изключително – така, както би го възприел умът ти, а просто нещо, което си – вид, вариант, пренос от космическите измерения – същност, която е дошла да изпълни определена задача.

Не е нито добро, нито лошо да бъдеш този или онзи вариант, защото всички си вършат идеално работата.

В същото време за теб, както за много други, е съществен онзи непрекъснат страх, че не принадлежите, че не сте за този свят – че вашите методи, любовта ви към нивата на Христовото съзнание ще ви направят чужди и непригодни на реалност, която видимо действа на съвсем други основи и принципи – реалност, в която трябва да наведеш вибрационно глава, за да паснеш и да бъдеш популярен.

Ние винаги сме те съветвали тъкмо обратното – да бъдеш себе си – такава, каквато се виждаш и усещаш за момента.

Да, разбираме, че откатите са много силни и ти състрадаваме изцяло за състоянията, през които се наложи да преминеш тази година.

Трябва ли за пореден път да те уверим, че те са временни – път през напластените през вековете инстинкти и слепи адреналинни програми, към цялостното ти извисяване и сливане със светлинното тяло?

Процесът е все един и същ, Роханна, но много от вас – като не виждат нещо ново, което да вдигне адреналина на ума, решават, че нещата са спрели, че нищо повече не се случва. Така е устроен човекът, че понякога регистрира процеса, само ако има нови и нови напливи.

Такива всъщност има, просто фазата за повечето от вас все още е фаза на преминаване през всички хилядолетни болки и погрешни убеждения.

Както виждаш и сама знаеш – това става на много пластове.

Всичко онова, за което мечтаеш и работиш е в теб, то е вече придобито и само една остатъчна съпротива и вече ненужен стремеж към заземяване чрез отричане на светлинното могъщество, те кара да се свиваш и да потъваш обратно в старите миазми.

Това вече не е за теб, блажена моя Роза, това вече не е за теб!

Отпусни яда си за вече отминали неща и остави само диамантите да блеснат изпод пръстта и нечистотиите, които си копала.

Да не ти свиди трудът ти, защото то е труд за много останали и ти много добре знаеш, че дивидентите за Духа ти са огромни, защото пионерството винаги се възнаграждава щедро в нашите измерения.

До вчера – образно казано, това щяха да си останат само небесни дарове, но тъй като максимата “Както горе – така и долу”, вече започва да се възцарява и в земните полета, то даровете ти са неизброими – толкова много, че дори сама не можеш да ги обхванеш в момента, защото си задъхана все още от прокопаването на последния си тунел и този път тунелите не са само твои лични, а тунели за останалите – пътища към Светлината.

Благодарим ти за онова, което вършиш и ти много добре разбираш, че това е благодарност, която излиза извън пределите на думи, обяснения и награди от човешки тип.

Ти не трябва да заслужаваш нищо, просто създаваш Себе си и света около теб, а твоята най-голяма радост винаги е била творчеството.

Последните струи дим вече се разнасят, за да видиш, че онова, което е останало след експлозиите не са плачевни останки, а положените основи на един цял нов свят.

Кота 2012 те вдигна на много висок връх. Кота 2013 те принуди да направиш крачки назад, да се върнеш, да се приобщиш към другите, да говориш с тях, да ги изслушваш, да изчакваш те да минат през техните тунели, да се научиш да обичаш безусловно, както и да се освободиш от всякакви остатъчни представи за сравняване, състезание и съревнование между отделните части на пъзела.

Нямате нужда да бъдете по-или най-добри – онова, което следва да направите, е да протегнете ръце и сетива, за да бъдете добри колкото самите себе си – ще усетите, че това е предостатъчно и с течение на времето само ще се смеете на навика си да се сравнявате, защото ще видите колко нелепо е било това.

В момента тялото ти се учи как да регулира хормоналните си системи по нови начини, което предизвиква смущения в някои системи, но с времето и това ще отшумява.

Ще видиш, че ще се събудиш от тези турбуленции още по-здрава и лека, изпълнена със светлина, радост, трепет и любов.

2013 ти донесе много нови пробиви – първи крачки в материализирането на големи проекти, включително светлинните места и градове, за които често говорим.

Това са основите, Роханна – една общност, здраво стъпила върху вибрациите на Христовото съзнание и интегрираното, осмислено, недоминиращо единство, при което всеки следва Висшия си Аз и знае точно кога да вземе за себе си и кога да отдаде на колективното.

Фино пречистване на много нива и още един слой плътност е прибавена към основите, които положихте през 2012 – делото ви само може да продължава да се уплътнява и реализира в бъдните дни.

Всичките ти жлези се изпълват със светлина на този етап, поради което дискомфортът на моменти е силен, но също толкова силна е и радостта – всеки път, когато поредното освобождаване на етерни задържащи мрежи отмине.

Остави трудностите настрана, защото те са технически откати вече, отлитане на модели и реакции на клетъчно ниво, но там, където осъзнаването е налице, те също излизат от ДНК, от кръвта ти, от чакрите, костите и мускулите ти, за да не се върнат никога повече.

Никога повече! Да, прекрасна моя, аз казах това преди време и не съм забравил “думите си”.

Един път завинаги – това е постижимо.

Веднъж преминавате пределите на фино ниво, после ги повтаряте на физическо.

Много вече интегрирани истини се разбиват на пух и прах тогава, когато се сблъскат с някаква реална случка в живота и все пак именно сблъсъкът, който предизвиква физиологичните слоеве на реакция и повторение, предизвиква истинската промяна и материализацията.

На вас не ви е приятно да търпите тези удари един след друг, тъй като ви се струва, че те  ви отнемат ориентацията и ви правят твърде раними и все пак истината е обратната – именно бързото, макар и турбулентно на моменти излизане през зоните на здрача ще ви помогне да се справите много по-стабилно и уверено в процеса.

Илюзията, че някой е по-напред или назад не трябва да ви обърква, защото всеки всъщност е точно там, където трябва да бъде и където е най-полезен.

Да, има някои, които решително изпълняват договора си да дръпнат в по-бърз темп през етапите, посвещенията и инициациите по пътя  и все пак във висш план всичко е наред, защото всъщност онези, които дърпат темпото не оставят много място за лутане на останалите (отново – само образно описание), като по този начин всеки – волно или неволно, приема новите истини и се развива.

Истината е в светлите стъпки, които постави през 2013, защото всяка от тях беше оазис в хаоса и свеж извор небесна енергия в турбуленциите.

Бъди благословена за умението си да разделяш мъглите и да стъпваш в нищото, изграждайки нови пространства там, където въздухът е все още много разреден, където е самотно и където няма видимост.

Всъщност, ти обожаваш тази работа, защото тя е твоята тръпка и рядко умение, развивано в поредица предизвикателни животи на Земята.

Дръж факлата високо, Роза моя, защото резултатите от труда ти тепърва ще стават видими и ще разцъфтяват.

Твоя брат и вечен закрилник

Михаил и Шерохан