Новите възможности на човека и захранването със Светлина

 Пиша този материал в дълбоката чистота на сърцето си – там, където съзнанието излиза извън времето, пространството, гравитацията и колективните вярвания. Това пространство обаче не е някъде там, в утрото, в светлото бъдеще, то е вътре в нас. Нежно веят турбо криле Архангелите Михаил, Метатрон и Мелхиседек, нашепвайки че началото е вече положено, идва новият етап.

Една от главните теми на живота ми е човешкото тяло. Към момента ние разполагаме с най-различни техники на лечение, но всички те действат само в определени параметри. Други параметри – възможност за левитация, телепатия, многоизмерно съществуване и действие, продължаване на репродуктивните способности и живота над определен времеви диапазон все още се изплъзват дори на най-големите учени. А моята най-свидна мечта е не просто да се изцелява човешкото тяло в едни тесни граници, а тези граници да се престуктурират, така че величественото създание, наречено Човек да си възвърне Божествените способности.

Аз знам, че тялото ни далеч не винаги е било такова. Знам го, защото във високия си аспект съм била една от онези, които са създавали първоначалните светлинни матрици-холограми за живота на Земята. Сега – с помощта на ангелите, лека полека възвръщаме всички тези спомени и знания. Всъщност една огромна част от онези, които са засявали живота по Земята, сега отново са тук, в човешки тела, за да работят по въпроса. Друга част помагат от фините измерения.

Но темата е поставена. Макар и не в Лас-Вегас-шоу стил, процесът продължава, пласт по пласт, стъпка по стъпка, неотменно, неотклонно.

Нашата ДНК се активира непрекъснато. Това е процес, колкото осъзнат, толкова и спонтанен. От личен опит ще ви кажа – колкото и информация да получавам непрекъснато, си знам, че много от нещата се случват неразбираемо все още за нас. Когато дойде мигът, ще дойде и осъзнаването. Но и онова, което знаем и се случва, е достатъчно зашеметяващо.

Освобождавайки се от егрегорите на колективното съзнание, ние попадаме в свят на нови възможности. Измъкването от хватката на тези структури не е лека задача, но затова пък е много интересна и изпълнена със страст.

Активацията на ДНК е възможна при изчистване в дълбочина на родовите травми, на кармичния багаж, освобождаване от колективните вярвания и силна връзка с Висшия Аз, от който периодично настъпват вливания.

На определен етап от пътя започва и захранването със Светлина. Това не е точно възприетото вече слънцеядство, защото тази светлина е фина хранителна субстанция, с която можем да се храним дори и нощно време, в тишината на дома си. Единственото, което се изисква, е умението бързо да навлезем навътре. 

Периодично нашите канали се разширяват, всичките светлинни структури на тялото се преоформят, така че ние да променим основната си геометрична матрица и да започнем не само да приемаме Светлината като енергия, но и да я употребяваме за храна. Колкото повече Светлина усвояваме, толкова повече се увеличават и нашите нови възможности.

Процесът включва изключително мощни изчиствания, вливания на Светлина и периодични плата.

В моя опит Светлината става все по-физическа – вече не се чувства само в етерното, но и във физическото тяло – като огън, като атомни експлозии, блещукане в епифизата, помитащи енергийни изблици, понякога – вулканични изригвания на мирова скръб с последващи нива на екстаз и всемирна любов. Физическото тяло за момента изразява в по-голяма степен инерцията на миналото, но и там се случват прояви не внезапни и неконтролирани нови способности. Енергийно обаче, човек започва да се чувства като пребиваващ в един непрекъснат СЕГА момент, в който просто има някакви интересни случвания, но няма възраст и ограничения. Има фин енергиен коридор, в който всичко вече е различно – там е леко, спонтанно, естествено, любещо, ведро. Периодично се излиза от него, за да се процесира нещо остатъчно, но после той пак се появява. И колкото и да ти се иска, там е много трудно да тъгуваш.

Всяко тяло има дълбоки нива на глуха инерция и съпротива срещу новото.. Майсторство е да ги докоснем с Космическа енергия, без да се борим с тях и да изпадаме в дуалност.

Активирането на ДНК, Светлинните структури, изпълването на етерното тяло с диамантени частици, освобождаването на емоционалното, менталното и физическото тяло от излишните задръствания дават път на новото.

Нека също така помним, че това не е поредното състезание и борба. Процесът е фин, интимен, много личен. Всичко това може да се случи единствено в нулевата точка – там, където сме центрирани, единни с бога, с отворени сърца, в хармония с Христовата енергия. Превръщането на този процес в поредното състезание води до ограничаване на качеството. Можем да съчетаем всички частици на пъзела в единство.

Нека помним, че има хора в много крехки тела, които постигат колосални духовни успехи, защото ограничението по презумпция ги изкарва извън матриците. Така че всеки договор е различен, т.е. – не винаги способностите на тялото говорят за развит Дух. Все пак – докато сме хора, ще протягаме ръце към звездите и ще се стремим към пълното единство на Дух и Материя.

Големи вселенски Майстори са с нас и искат да ни помагат, на всяка крачка.

Време е наистина да започнем да се храним и лекуваме със Светлина. Не отричайки живота, а възпламенявайки и надграждайки го за най-естествения процес в света – еволюцията.

Всички тези теми и активации ще бъдат засегнати на ритрийта в прекрасния спа-хотел “Борова Гора.”  Пирдоп. Според времето част от практиките щке бъда навън, в гората.  Ако ви привлече събитието и имате въпроси, моля не се колебайте да ги зададете.

https://www.facebook.com/events/661440997341106/

За Възнесенските отдушници - малко от кухнята на процеса.

За възнесенските отдушници

Колебаех се дали да пиша този материал. Толкова ми е спокойно, че не ми се друса лодка. Но в същност като ми е толкова спокойно, тя и да се друса, аз пак ще съм си блажена.

Затова ще го напиша. Докато целите ние или части от нас са потопени в изживяването на дуалност, на всяко действие ще има противодействия и всяка новосъздадена идея, теория, движение ще образуват опозиция. Това ще е така, докато не заживеем с по-голямата си част в Христовата енергия.

Пиша този материал от възнесенската кухня. Макар че всъщност ще говорим за отдушници, да не кажа другата дума. Но нашият общ дом има много помещения – също както тялото има органи и всички те са нужни.

Когато правим нашите ангелски събития, когато слушаме посланията, речта е ясна, стабилна, изпълнена с любов. Тутакси вътре в нас спрягат сили всичките ни вътрешни сенки, които се опитват да ни убедят по някакъв начин, че това не е готино, че е фалшиво, че ангелите, гурувците, лидерите са поредните лъжльовци, които говорят едно, а правят друго, че цялата тази небесна сметана е ню ейдж-сладникава-гадория, която не става за нашия свят, отнесена е и не върши грам конкретна работа. Ню Ейдж не е някакво самоцелно течение. Това е Новата Епоха, в която несъмнено живеем и всички сме част от този процес – ритайки и съпротивлявайки се или с достойнство и елегантност.

Но да дойдем на конкретната дума. Пиша това есе заради ен на брой опозиционнии постове, повечето от които по ясни причини дори не са дошли при мен, но все пак са ми били многократно преразказвани и – ща не ща, съм взела индиректно участие. Макар че директно не съм влизала в спорове, защото смятам, че е абсолютно ненужно.

Всяка голяма светлинна вълна досега е носела и много изхвърляния на негативност. Тя идва с изблик на истерия, еуфория, страх, поредния край на света и поредния светлинен отдушник. Спомням си, да речем, че след събитието на Лий Каръл имаше такъв пост във фейсбук, който отприщи кутията на Пандора. Това се случи много пъти по различни начини – след събития или без тях. Тези изхвърляния за себе си нарекох възнесенските отдушници.

Винаги така става, че заедно с прилива на Нова Енергия идват и останките на миналото – сенки от множество прераждания, в които Служители на Светлината са воювали на смърт едни с други, разобличавали са се като чудовищни еретици и са се убивали – често по мъчителен начин.

Сега в крайна сметка сме отишли светлинни години напред – само някакви постове и временни разприятелявания. За мен това е прогрес. То направо си е така. Колкото повече виждам голямата картина, толкова повече дълбока любов, приемане и разбиране ме изпълват.

Ние се опитваме да разобличим този или онзи с идеята, че ще си кажем истината. Това може и да е така. Ледът е тънък. От една страна всеки от нас има своята камбанария и усещания за момента, според които знае съвършено добре кое му резонира и кое не. Обикновено аз оставям тази преценки само за пред най-близки хора, които знам, че и така резонират точно с моя път в момента. Да изобличавам публично обаче ми се вижда ненужно. Защото онова, което е чуждо за един, може да е събитието на живота за друг.

Във всеки етап от живота човек привлича към себе си съвършения Духовен Учител, със съвършения набор от светлини и сенки. Точно такъв той може да свърши работа. Когато напреднем, ще привлечем друг, не по-добър, а също толкова добър....за новия етап от еволюцията ни.

Истината е че всеки идва със свои лични критерии за успех в живота. Затова и Учителите са различни. С течение на времето разбирам, че за мен успехът е най-вече в състоянието – радост, щастие, преживяване, красотата на историята, мъдростта, изразените таланти – те остават като енергия и се пренасят и в другите животи, не само земни, докато всичко материално се разрушава. Това не значи, че материалното не е важно, но то започва да отстъпва по значимост. 

Когато си щастлив отвътре, вече ти е малко по-безразлично, през каква външна изява ще се изразяваш и оставяш Пътят да те води с лекота. Преставаш да робуваш на имиджи, но и на анти-имиджи.

Много хора смятат, че ако някой пътепоказател изразява публично само своите най-високи енергии, той едва ли не прикрива човешката си част и лъже. Лично аз съм написала книга, в която не крия нищо от дълбоките сенки, с които е трябвало да се справям. Навремето и аз пишех негативни неща, с голям кеф. Изпод 23-годишната ми ръка излезе стихотворението „Мъртъв съм, мъртъв, мириша на гнило“ – като антитеза на „Жив е той, жив е...“ – тогава ми беше яко да го правя. Сега не ми идва отръки. Не крия ако имам сянка, напротив – изваждам я, преекспонирам я дори, но в ангелска енергия, насаме. След това се фокусирам върху онова, което ме разширява, радва и вдъхновява. Този процес, мисля, е описван през много автори по техния уникален начин.

Моето усещане е, че – дори и всички да ходим до тоалетна, повечето от нас затварят вратата и го правят насаме. Това прави ли ни лъжливи? Мисля, че не.. Разбира се, има начин да споделяме негативните си преживявания с другите. Няма да ги натоварим, ако кажем през какво минаваме искрено, но без да приемаме ролята на праведен изобличител.

Всъщност – дори да я приемем и да се хвърлим да разобличаваме поредното събитие или любим на хората Учител, значи точно така трябва. Защото по този начин пък даваме път на някои насъбрани негативности да се активират, но оттам и освободят. Следователно всичко е съвършено и май пак не успях да образувам лодкотрес.

Това е защото дълбоко обичам и ценя нашата общност на големи, израстващи Майстори. И колкото болезнени точки да има, а никой не се прави, че ги няма, то просто знам, че изцеление дебне навсякъде.

За Левския скок или да имаш всичко - порталът 8.08.2016

Къде сте, храбри сърца – лъвският пай е пред вас.

Периодично пред вас се отварят огромни врати с арки. Те ви призовават да навлезете през пределите на времето и пространството в нови измерения на съществуване. Първоначално това усещане е много фино, то идва като екстаз, като чувство за неизмерима победа и награда. После се връща ежедневието с неговите повинности и вие попадате в света, който се движи няколко линии назад във възприятията си от онези от вас, които са преминали вече пределите.

Това жонглиране между две и повече реалности, понякога е много изморително за вас, тъй като вие пиете от екстаза на Божествените водопади, но в същото време – встъпвайки отново в основната си реалност, не виждате промяна. Понякога дори болежките, които целите с какво ли не, упорстват и упорстват. Тогава ви изглежда, че не сте никакви Майстори. Че не можете и едно елементарно нещо да промените, защото не знаете как. Та камо ли цяла планета да възродите.

Днес ние искаме да ви подскажем, че е добре да уважавате всичките си възприятия, както и да ги изследвате щателно.  Една част от вас ликува тя знае, че сте Майстори, че цялата тази възнесенска епопея е истина, а друга е заседнала в гънките на миналото и не може да помръдне напред във вярванията си.

Процесът, който се извършва с вас е наистина епохален. Тези части, които все още са инертни, са прашинка в сравнение с величието на Висшия ви Аз и все пак те са истината на Земята, изпитвана хилядолетия, просмукана във вас от гените на прадедите ви и крясъците на медиите и егрегорите наоколо. Гонитбата за мерки и цифри от всякакъв характер е толкова вградена във вас още от училищните оценки и всички повтарящи се след това формати с журита и цифри за награда, че вие автоматично продължавате да търсите количествени показатели, вместо качествени.

Понякога именно хората с най-много външни ограничения постигат най-голям напредък, защото те се обръщат към Бога и изживяват любовта му така, както малко напълно здрави и успешни хора могат.

Ако имате все още някакъв недостатък - пристрастяване, болежка, ограничение,  несбъднатост - благодарете им, защото те са част от вашия път и ако все още не е настъпил изцелителен ефект, причините са две – 1. Постигнатото на фин план все още набира материя и 2. Мандатът на ограничението не е приключил – т.е. по преценка на Висшия Аз вие напредвате по-бързо именно чрез това ограничение, защото то ви пречи да заседнете в тресавището на самодоволството и ви тласка неизменно напред през различните практики и учения за Просветление. Понякога по-голямата победа е в това да изживеете пълното щастие независимо от моментната си ситуация, защото именно това е апотеозът  на духа. Победата на жената, която – независимо от модата се изживява като красива, преставайки да гони съвършените размери. Победата на мъжа, който изоставя борбата и открива Силата на Сърцето.  Това е победата на човека, който – дори с немощно и болно тяло, успява да издигне една цяла империя на духа.

Днес обаче е поредното ви издигане през Лъвската врата. Затова ще говорим за Интегралния Успех, който включва и Дух, и Материя.  И за пореден път ще ви предизвикаме – готови ли сте да направите Левския скок, да получите Лъвския пай? Смятате ли се достойни? To have it all? Да получите всичко? При това с едно ново качество? Ново качество на здравето, на отношенията, на любовта, на изобилието, родителството, творчеството?

Ако е така ще ви помоля да застанете пред една импровизирана стартова линия за скок, да затворите очи и да почувствате цялата си съпротива. „ Но аз не мога да скачам, това не е за мен – не съм атлетичен, много ми се насъбра, е сега защо трябва да се скача?”

Сами разбирате, че тук става въпрос за един качествен скок в еволюцията и разбирането. Този скок е ваше дело - ние помагаме, но вие го правите.  Ето защо активациите могат да останат като спукани балони около вас, ако не действате според енергията.

Който се чувства призван, може да си повтори:

„Готов/а съм за голям скок в моето развитие  Готов/а съм да разширя представите за себе си, да поема по-голяма отговорност, в по-голяма лекота, да се обявя в още по голяма степен, да разкрия още повече красотата и чистотата на Духа си. Готов/готова съм да имам всички дарове на Висшия си Аз и да ги използвам за всеобщо благо .

Готов/готова съм за голямата любов, за великия съюз на Ин и Ян с мечтаните му плодове, за блаженото изобилие, за здравото и гъвкаво тяло, за любимата работа Готов/а съм за най-сладкото усещане за сигурност, уют и топлина, готов/готова съм за своя Нов Дом във всяко едно отношение. Готов/а съм да поема мисията на живота в ръцете си и да пресътворя Себе си на материалния план с помощта на ангелите и Бащата/Майка Бог. Готов/готова съм на нови приливи на Просветление и Безусловна любов.

С помощта на АА Михаил изисквам лъвския си пай, заслужен и изстрадан през множество животи. Отварям вътрешните си пространства за енергията на Лъвската Сила на 8.08.2016."

Лъвът е ваш национален символ, любими - в кръвта ви е да бъдете силни, но и благородни. За онези от вас, които се боят от силата на едно кръвожадно животно, помнете, че на езотеричен план тази енергия изглежда по друг начин. Лъвската сила знае как да се изяви чрез огъня, как да заблести с яркост и сила, как да огрее пространства, без да вреди, с осъзнатост и куртоазия.

Идва още един миг, в който следва да сложите короните и плащовете на Светлинното си достойнство. Отворете се за енергията на деня и усещайте индивидуално – каква промяна ви предстои, и то за добро? Изпълнете се с тази любов, вяра, доверие и упование, защото това е най-големият ви капитал в света на постоянните съмнения.

Изправете се – горди, силни, осъзнати. И помнете, че дори лъвовете се събират. Бъдете сами в себе си опора и стълб от светлина, но намерете начин да умножавате силите си, защото именно когато хората се обединят в енергията, настъпват най-ярките и бързи ефекти от цялата ви работа. Заедно в светлинните ви занимания, вие постигате много по-бърз успех, защото – дори с много по малко единици, Обединените сили на Светлината излъчват много по-силна яркост. Това е мощта на Просветления човек. Вече е време да го осъзнаете и  използвате с максимална ефективност.

В света на Духа няма голямо и малко. Но във вашия има. Затова от ваша гледна точка ще изглежда все едно ви предстои да бъдете по-големи от сегашния ви аз. Всъщност ви предстои просто да бъдете Себе си. В простота, лекота и единство с Бога.

Аз съм ваш, във всеки миг. Призовавайте ме и ще ви помагам, с любов, преданост и пиетет пред смелостта ви.

АА Михаил

За Възнасянето, взаимоотношенията иновите ята прераждащи се същности - послание от майка Мария

За възнасянето и взаимоотношенията.

Мила майко Мария, тази година като че ли се сближихме много, силно беше изживяването в Поморие, много разтърсващо, но като че ли още не е време да  говорим за това.

Още не, вълшебна, сега инкубира посевът във финия план, в който работиш, но можем да открием много неща за хората открито, всеки ще почерпи точно онова, което му е нужно.

Защо има толкова трудности във взаимоотношенията? Аз съм сигурна, че всеки от нас – когато е сам, се моли на вас, на бога, лее изгарящи сълзи от любов към хората, прощава. Но когато се срещнем и общуваме на живо, все едно отново някакви маски се слагат, нещо се спича и тази чиста любов, която имаме пред иконата и в медитацията не се осъществява в същата форма навън.

Това е така, мила моя, защото в книгата, в медитацията, пред иконата сте душа в душа. В ежедневието тази душевна светлина потъва на секундата в множество поведенческо-етични изкуствени калъпи и кодове, структури „приемане-получаване“, стари представи за справедливост, защитни механизми, травми. Наочниците  падат и вие не можете да се видите, отново и отново.

Част от целия процес е фактът, че по време на вашата съвместна работа се възпаляват така наречените инфекциозни точки. Това са дълбоко болезнени места, които са запомнили травми във взаимоотношенията от предишни опитности. И точно когато светлината напредне, тези травматични точки биват докосвани и тогава – Служители на Светлината или не, вие се отдръпвате от търкането с другия, защото то става твърде болезнено за вас.

Но къде е истината? Няма ли начин общуването да предава по-ясно тези Божествени енергии?

Разбира се, че има. Но това означава цялостно преразглеждане на идеята за всеки вид партньорство – родителство, романтика, колегиалност. Всеки от тези модели носи дълбока корупция в себе си към момента – вложени са кодове на взаимно обезсилване, енергийно източване, зависимост, нужда, самоцелен имидж, състезание, конкуренция, завист, ревност....да не продължаваме с това тъжно изброяване. Но фактите стоят, мило дете.

Да, майко Мария, аз виждам тези зарази, териториите им, както и колко умело са ни захванали по различни начини. Истината е, че в самота усещам любов към всички хора, но физически често не искам да съм на определено място.

Това е твое свещено право. Така както е свещено право пък на другите да харесват или не вибрационния свят, който ти си създала. Разбира се – в хода на тези отдръпвания няма как да не възникнат някакви емоции, но когато има достатъчно добро разбиране, благост и мъдрост, бързо идва и лекотата със знанието, че всичко се придвижва към своя най-подходящ за момента вибрационен слой. Вече ти е дадено знанието, че колкото и устремено да вървиш към своето интегриране и изгряване, няма как да изминеш пътя на другите, не можеш да носиш никого на гръб, можеш само да излъчваш своята вече така мощна, многоцветна, но и нежно-блага светлина, за да приютиш жадните и да нахраниш гладните именно за тази честота.

Толкова просто изглежда като го казвате, а на практика все нещо трещи.

Трещи точно толкова, колкото е нужно. Да – когато има дисхармония в отношенията, всеки е длъжен да преразгледа честно и внимателно своята част, да види къде има нещо за него, защото няма някой, който да е прав и съвършен в конфликта. Когато си сигурна, че си била максимално честна пред себе си, можеш спокойно да влезеш  в своето поле на благодат и да се движиш в пътя си, без да се губиш в излишни турбуленции. Твоите бури вече са като летен дъжд – освобождават насъбраното електричество и след това светът си остава топъл, но и измит, чист, обновен.

Така е, аз благодаря за всяка буря в живота си. Понякога благодарностите излизат извън думите. Аз не съм получила просто някаква малка придобивка, имам цял нов свят.

Да, любима, днес е новолуние и ти дори не написа своите желания, защото знаеш, че строиш вселена – реалност отвъд детските искания на малкото аз. Тези желания знаеш, така или иначе, че ще бъдат удовлетворени, дори преди да си поискала. Сега ти мечтаеш за състояния, за изживявания, за Възнасяне.

Точно така е, и в тази нова енергия, която ме унася, изпълва всеки орган и кухина, се чудя коя съм по отношение на другите, кои са те по отношение на мен.

В крайна сметка всеки е бог, който се съотнася с друго божество. И все пак на Земята е измислено невероятно богатство от начини  тази Божественост да бъде изпитвана по един много стеснен и болезнен начин. Това е така, както е. Ти, както и всеки друг, имате избора на Бога. Можете да застанете в отношенията си като един Аполон на Слънцето и Силата и да заявите:

Сега аз се освобождавам от старите модели на страдание и болка. Каквото и да прави другият, оставам спокоен и лъчезарен в Светлината си. Мога да преодолея всяка болка на миналото чрез огромната си любов и състрадание. Знам точно кога да участвам в определени отношения и кога да се отдръпна –с любов . Знам кога да замълча и кога да кажа рязка Истина – отново от любов . Знам да отстоявам най-голямата си стойност, като в същото време не изисквам и не очаквам нищо от определен човек. Знам кой съм и кой е другият.

Ех, че красиво звучи! Сърцето скача. И само за една минута очи в очи с някой друг в земния план, всичкото това се стопява. Идват отново старите модели и тази мека, лъчиста енергия се прецаква.

Нима?

Често се случва.

А после? Не говориш ли сега повече от името на другите хора? Онези, които идват при теб за съвет?

Не мога да кажа, че съвсем нямам негативни чувства и моментни кризи...

И колко дълги са те?

Вече много кратки.

Какво усещаш сега?

Трудно ми е да го опиша, ако може някой да попие през буквите ще е най-добре...то е като чувство за безтегловност, разпръснатост, вездесъщост, все едно не съм концентрирана в това място, а съм навсякъде...нежните звуци се леят около мен, а тялото ми е като газирано, изпълнено с някакво небесно шампанско...усещам лек глад, като че ли все още не съм свикнала да се захранвам напълно с тази светлина и част от мен мечтае за по-твърда и плътна енергия. Аз се нося в безкрая, в обятията на рая и това ме извайва в някаква нова форма. Аз съм жената с тяло, понесло непосилността на много изминати предели, но и свежо нова девойка, излизаща от пяната на Богинята...

Точно така, мила моя, в изгряването на твоя Аз Светлината на Духа те прониква изцяло, но на пластове в твоето възприятие. И всеки пласт по пътя достига все по-дълбоко ниво, докато настъпи сливането с физическата материя и обединението на двата Аза.

Сега ти говориш за Възнасянето, но аз си мислех за взаимоотношенията с другите.

Темите са свързани. Когато се възнасяш – с всяка сменена вибрационна реалност отношенията с другите се напрягат. Някои пък изведнъж се изглаждат. Това зависи от строя и момента. Няма добри и лоши предели. Няма и шорт кът по Пътя. Докато другият човек не е изминал своя предел, той също няма как да вижда пълната картина. Ще вижда фракции от теб и често ще ги преувеличава или изопачава.

Добре, а защо трябва да си мисля, че аз имам правилната гледна точка?

Ти, както и всеки друг, имате гледната си точка и енергиен свят за момента. Това е вашата истина и тя ви върши работа. Само че утре вече може да е различно. И бъдете готови за това – чествайте, онова, което е право за вас днес и все пак бъдете отворени към новата истина утре. Духът ще ви покаже, ако не упорствате.

Мъдра си, наистина. Ще има ли момент, в който няма само да си прощаваме пред иконите и в медитациите, а ще можем наистина да се прегърнем и физически, да се видим, без страх завист и ревност.

Разбира се, това е възможно. Още днес.

Понякога обаче, когато се отвориш напълно за някого, виждаш, че той иска да вземе повече, че тайно ти завижда - често незнайно защо, че го е страх да обяви светлината си и хем се стреми към теб, хем бяга, че има очаквания, които не можеш да изпълниш....че има изкривявания...

Това е така, защото при отварянето често се задействат старите представи за приятелство, връзки, родителство. Ако се отвориш наистина, но  без активиран стар шаблон - докато си в каквито и да било отношения с някого, те ще бъдат сияещи, а когато не могат да бъдат, няма да има отношения въобще.

Това не звучи ли малко безотговорно? Че нали трябва да се учим през трудностите?

Няма как да достигнеш това ниво на яркост и свобода в любовта, ако не си преминал през трудностите. По точно - през своята лична представа за трудности. Когато заживеете в енергията на Новия Свят изцяло, ще разберете, че няма постоянни договорености. Енергията за свършване на определена задача непрекъснато минава през  линиите на материалния свят, тя намира точния си път. Когато няма предварителни ИЗЛИШНИ очаквания – в човешки план не само може, но и е добре да има все пак опорна структура,то  всичко се случва по съвършен начин. Всеки усеща кога топката е у него и прави каквото може да направи, после енергията преминава нататък. Така няма сърдити, няма минати, няма предадени.

Но, майко Мария, това не звучи ли някак студено, застинало и скучно?

На когото му е скучно, винаги можа да пребивава в сапунерка. А ти какво ще кажеш?

Аз ще кажа, че нямам насита на тази бълбукаща любов, лекота, екстазни приливи - една лека и приятна оргазменост. Просто не ми се излиза от този вътрешен оазис. Онези неща, които са ми се стрували толкова интересни и „готини“ като самоцелният бунт, драмата, караниците, емоционалните крайности, тежките субстанции и парещи енергии като че ли вече не ме влекат . Скучни са ми те, не обратното.

Именно. Множество егрегори са обърнали нещата наопаки , като са ви накарали да възприемате неща, които са деструктивни за вас като „готини“ и такива, които са добри за вас като безвкусни, скучни и дори задръстени....с времето можеш да обърнеш представите. Това става постепенно, лека полека, Без насилие върху себе си. Разбира се , бог е във всичко, в клоаките дори, но знанието на този факт едва ли те привлича към подобни места.

Много от вас идват, за да раждат. Да раждат и прераждат себе си, да раждат и прераждат новия живот. Като земна майка на специално дете аз разбрах каква подготовка е нужна, колко любов и себеотрицание, вяра в бога идат, за да преодоляваш непрекъснато натиска на колективните линии и да живееш в света на Бога. Но вие също го можете, плеяда от дами в специалния отряд на Светлината, и аз ще ви помагам.

Майко, а онези от нас, които са избрани за специални мисии, няма ли да предизвикат отново завист у хората? Да речем, ти бе избрана за майка на ИИсус, нямаше ли около теб въздишки на тъга....

Мила моя, в дисциплината на святост и служене всеки знае, че нему е поверена задачата, която е именно за неговия диапазон на творчество. Тук не може да има недоволни, защото всеки разбира, че не може да изпълнява мисии, за които няма капацитета ,знанията, готовността, отговорността.  Всеки знае, че специалната задача изисква и специална отдаденост...от човешка гледна точка бихте казали, че това е „Трудната“ задача.

Но това е и лъвският пай.

На днешното новолуние ще ви кажа, прелестни деца мои, че ангелите работят и ще работят за Възнесението на Земята, което протича в момента в нови и нови диапазони и честоти. Може би този процес протича недотам ефектно и сензационно колкото ви се иска, но и в това има смисъл. Няма нужда от излишна показност. Когато нещата се вършат тихо, незабележимо и с любов,освен в изрично указаните от АА Михаил пробудни точки, не дразним лъва на старите енергии и той няма как и кого да напада. Нека всеки един и всяка една тъкат лека-полека тъканта на своето лично просветление и израстване и така – колкото и уж постепенно да стават нещата, всички вие  - измъквайки се на пръсти, тихомълком от веригите на старото, образувате една мощна енергийна верига от просветлени хора – адептите, аватарите на новата Земя. Много от вас се изхлузват от веригите на старата илюзия, за да заживеят в един изцяло нов свят на проветреност, свобода, лекота, на чисти кристални звуци и полифлуидни цветове с богато насищане отвъд човешкия спектър на възприятия.

Аз съм с вас при всяко раждане – раждането на новите ви аспекти при преминаването на пределите и раждането на новите деца. Всяко дете е ново и съвършено и все пак има група, която има нужда от особено внимание и осъзнати родители, за да се засели по вашата планета. Това се случва на вълни и сега иде новата. Отворете път за тези светли същества, защото някои от тях сте самите вие, но в една по-фина и многобагрена еманация. В този смисъл наистина започвате да раждате себе си, вече и физически чрез лично Възнасяне, даване на нов живот или и двете.

В процеса на тази промяна преосмисляте всичките си понятия за успех, връзки, работа, служене. Така и следва да бъде.

Защото Възнасянето не ви носи просто нови правила и битове информация, а цял нов свят...селения на красота и чудеса, за които дори не сте мечтали.

Това съм аз Майка Мария, и ви благославям да намерите щастието – както лично, така и помежду си.