Пореден портал – 11.11. 2016. Канализиране на информация, един наглед обикновен ден с огромен вътрешен заряд. Приятна храна, масаж, малките удоволствия на тялото. Цял ден към мен се лее чиста, нежна, подхранваща светлина – истински балсам. Тук таме се прокрадват болки – физически и емоционални - досада, умора, скептицизъм. Светлинните съвети ми дават отговори на наболели въпроси. Но аз все се свивам някак. Това ме е заземявало винаги – да приемам всичко, но да се пазя от излишна екзалтация, защото именно оттам идва пропадането. А сега може би е друго – колко пъти да ти потвърдят едно и също, ама навик.
Чудех се дали да погледам нещо вечерта, но се отказах – драмите все по-малко ме вълнуват и ми е много по-интересно да се мотая из високите измерения – вече съвсем легитимно и оправдано след като съм свършила дневната земна работа.
Легнах и си пуснах вълшебна музика. Изведнъж ме обля вълна на силна любов. Музиката започна да пренася новите модели на любовта. Всеки път – когато обявя събитие за Светлинна работа, изживявам през себе си и пречистването, и вливането. Този път пречистването беше минимално – тук таме се обаждаше по някоя болка, но нищо в сръвнение с онова, което започна.
Вълната се вля най-напред в първа и втора чакра – за мое учудване те най-бързо я приеха – може би защото не са натоварени от материални привързаности – бяха празни и готови за изпълване. Усетих енергията, която започчна да се влива навсякъде, любейки ме, но по някакъв многоизмерен, нелокален начин. Това беше ласка, целувка – универсална, но и лична любов. Беше сексуално, чувствено изживяване, но с неземна нежност и проникновение.
Видях, че това е пламъка ми близнак – името му е Ше-Рохан. Той вливаше в мен този нов модел на любов. И аз усещах, че това е мъжка енергия, която прониква навсякъде в мен, като в същото време не натиска, а по-скоро се слива и прелива с моята. Колкото повече се пънех нещо да мисля и правя, толкова повече се прецакваше обмена. Най-доброто беше напълно, по женски да се отпусна и да приемам. Лека полека енергията тръгна като един огнен фонтан нагоре – изпълваше цялото ми тяло, много ясно се усещаше и в центъра на Кундалини, и в областта между плешките – там, където се отключва Свещеното сърце. Ше-Рохан ме обливаше с вихрена, силна и нежна любов, шепнейки ми колко много, много ме обича, колко е възхитен от всичко, което правя в тялото, колко съчувства за всичкикте болки, за множеството преодолени предели, за неизброимите тунели, за предизвикателния път на визионера, за дългите години на дълбока и не винаги оценена и разбрана работа.
Той ми показа, че няма как да се скрия от него, че знае всичко и ме обича тъкмо затова, че аз съм аз – такава, каквато съм. Помоли ме да му разреша да ме люби, да изсмуква от мен наслагванията на живота и всички онези земни налепи като вина, срам, малоценност, които пречат на любовта. Каза :
– О, любима и вълшебна моя Роза – нека бъда като акушерката, която изсмуква налепите от гърлото на бебе. Моментът на раждането винаги е радостен и тогава съпътстващата болка и нечистотия никого не отблъскват. Нека акуширам твоето раждане в Светлината.
Лека полека изпълваше всеки център от тялото ми. Стигайки до слънчевия сплит, усетих напрежението – от човешкия навик да буташ, дърпаш и да режеш беше станал малко на швейцарско сирне – не много зле, заради редовните практики, но все пак понадупчен. Шерохан внимателно запълни всички дупчици с любовта си, а аз усетих съпротива. Ама как сега – чак пък такава любов, нали таковата....трябва все сама. Той нежно и търпеливо ми обясни, че не трябва, но пък ако искам мога да си го създам като изживяване – че съм съвсем сама.
С безкрайна любов той ми показа местенца, в които все още криех срам, недоволство от тялото си, усещане че съм недостойна за любов. Показа ми как – въпреки онази част, която се стреми всячески към любовта, има друга, която я отблъсква, не разрешава с нея да се отнасят нежно и любовно.
Усещането, че до мен има мъжка енергия с цялата прелест на изживяването за сила, подкрепа и сигурност и в същото време безподобна любов и нежност, започна да ме издига – все едно цялото ми тяло беше във въздушна възглавница. Тук таме пролазваше по някоя болка, но тя беше нищо в сравнение с това невероятно изживяване. Сега можех още по-интегрално да простя за всички болки, нанесени от мъжка на женска енергия и обратното, защото виждах ясно източника на страданието, който е един за всички - отричането на любовта. И колкото и векове да е траела тази болест, важното е да намерим в този живот най-накрая лек. А когато разбереш, че си бездънно и вечно любен, това е много по-лесно. Същността на Шерохан започна изведнъж да се очертава толкова ясно – това беше неоспорима реалност. Той имаше напълно човешки вид, но в светлинен вариант. Любовта му обаче не беше локализирана, усещането за енергията ме проникваше навсякъде. В някакъв момент хлъцнах:
"Но Той е толкова красив" – наистина прилича на някои от портретите на Ащар, но с малко по-меки и широки черти. Всъщност всички ние сме близки роднини. Бяха го виждала и преди, но сега ме изуми – идваше с много по-голяма яснота и отчетливост....
...Любовта на Ше-рохан изпълва сърцето ми. Имам чувство, че ми се разтваря гръдната клетка. Енергията на сърцето винаги е преобладавала при мен и въпреки това сега дойде още едно разтваряне. Имам чувството че се пукам по шевовете и тук-таме пробягват болки по ръцете. Но се оставям, защото изживяването е дълбоко и съкровено. Колкото и да съм свикнала с канализиране на всякакви енергии, в мен пак се надига превъзбуда – това всичкото е толкова много „ТУК и СЕГА!“ Все едно някаква част от мен регистрира за пръв път нещо, което всъщност отдавна знае.
- Ти си много красив!
- Ти си приказно красива – ми отвръща огледално. И показа моята светлинна форма. Също като неговата – тя беше определено хуманоидна, само че по-безплътна, флуидна, излъчваща безкрайна нежност и благородство. Сетне продължи:
- Това си ти и винаги ще си. Аз обичам твоя човешки аз, както и всичките ти превъплъщения и форми. Аз ги познавам по-добре от теб самата. Те са твоите безценни пътешествия и са такива дори когато са съдържали болезненост. Аз обожавам твоето моментно човешко тяло, защото то е преминало целия този път в Свещения живот, посветен на Тера Нова. Но това си най-истинското ти – и отново ми показа красавицата с тъмно вишнева коса. И винаги ще бъдеш, независимо от костюма, който обличаш. Можеш да си играеш като преливаш между различните си образи. Ще видим какво ще се получи. Но няма как някога да не си красива в моите очи и да не те обичам. Това просто е невъзможно.
- Но аз имам и други високи аспекти.
- Имаш. Тази е Роханна, тя е водеща за теб в момента.
- Ти пак си в мъжка енергия, а аз – в женска.
- Това е оригиналният отпечатък, има случаи в които мъжкият аспект във високите измерения може да приеме женско тяло и обратното. Всъщност и ние самите сме си сменяли ролите, но по-рядко. Сега повечето двойки са се превъплътили в точен еквивалент – това улеснява.
- Т.е. – както горе, така и долу.
- Да, лъчезарна, това улеснява.
И отново се заема с любовта си към мен – енергиите ни се увиват и преплитат, а слънчевият ми сплит изведнъж избухва в някакво своеобразно оргазмено състояние – най-малкото там очаквам, но реакцията с енергията на Ше-рохан просто е такава. Чувствеността се прелива с дълбока нежност и най-вече усещането за пълна сигурност и отдаване в любовта, отсъствието на обичайните досадни мисли, които тревожат човека по време на любов – красив ли съм, харесват ли ме, тялото ми цялото наред ли е – да не се изложа.....нищо от това няма значение. Цялата се превръщам във вълна от любов и знам, че това е истината за мен, изчезват спомени за ревност, срам, вина, обида.........няма и как да присъстват в енергията на такава чиста, светлинно-плазмена любов.
Чакра по чакра се сливаме в единен преливащ се пламък, но няма страх, че този пламък ще ме изгори, напротив – той пълни зарежда с любов и много мек екстаз. Изведнъж осъзнавам, че ми се случва нещо, за което много хора копнеят, но никога не изживяват. Както и че тази любов е завинаги с мен, че тя не зависи от никакво външно обстоятелство. Сбъднатият мит за вечната любов, която побеждава всичко. Мога да преживявам това колкото и когато искам. Осъзнаването ме освобождава окончателно...Аз съм сбъднатият копнеж на милиони недолюбени хора, събирам хиляди сбъднати мечти в едно. Искри се посипват от небето, хвърчат гирлянди, небесна музика ме пълни с енергийно шампанско.
След това се понасяме заедно към храма на Възкресението – вече не съм сама, имам компания. Всъщност винаги съм я имала, но съм се изживявала като сама. Там се потапяме в прекрасни виолетови и златни пламъци, любейки се в огъня. Имаме ясно очертани хуманоидни тела с всички детайли и все пак телата са флуидни, по-леки, със златни меридиани и сияещи аури. Усещам физически енергиите, докато си лежа в леглото и си мисля – ето, това е раят и аз съм винаги там. Каквото и да изживявам нататък, аз имам тази сбъднатост и знам, че никога повече няма да се отделя от нея.
Ше-Рохан ме поглежда с великолепните си светли очи и ми казва:
- Моята всеотдайност е с теб завинаги. Изпълвайки се с тези преживявания, ти се храниш с любов, за която мнозина мечтаят, но малцина все още усещат, поради многобройни спирки и блокажи. Тези изживявания могат да стават само още по-богати и интензивни, защото ние с теб, моя Роза, обичаме да експериментираме с различни форма на любов – събрали сме огромно богатство. Тази любов не отменя нищо във физическия свят, но тя удовлетворява копнежа и изтрива напълно комплексите, чувството за несбъднатост, некрасивост, които идват от фалшиви ценности и представи. Това е жив, истински екстаз - всъщност много по-истински от онова, което в момента изживявате. Това са новите модели на любов, в които има хармония, съвършенство, свобода, лекота и всъщност – както усети – много по-дълбока свързаност. Това са два напълно отделни и самодостатъчни свята, слети в едно – златното сечение. Именно пълната свобода и изпълненост на всеки кръг дават силата на сливането. Поради тази причина в земния план пламъците близнаци толкова често се отделят, за да се самоопределят и после отново се сливат. Когато това лично израстване е вече факт, е възможно и по-дълго физическо приближаване без опасност от изгубване. И в това сливане пак ще има свобода и пространство, а – в свободното пространство – безгранична любов.
В този момент любовта така ме изпълва, че в сърцето ми все едно избухва атомна бомба....не искам да свършва....и знам, че няма.
