сряда, 30 март 2016 г.













Интервю с Нийл Доналд Уолш по случай идването му в България.


В следващите 40-50 години ще бъдат ли хората по-отворени за духовното?

Хората ще станат по-отворени към истината, че всичко е духовно. Всеки ден все повече и повече хора стават по-осъзнати за истинската природа на живота на Земята. И да - в следващите 40- 50 години ще има масивно нарастване - не на духовните неща, тъй като - както обясних току що – всичко е духовно, а на нашата осъзнатост по отношение на това, че всичко е духовно; ще се появи и едно ново разбиране по въпроса защо сме на Земята и какво правим тук. 

Какво да направи човек, ако смята, че е сторил непоправимото?

Не можеш да промениш стореното, но можеш да промениш отношението си към него. И най-бързият начин да го направиш е да осъзнаеш как Бог се отнася към това в нейното съзнание (Нийл често сменя родовете на Бога, за да покаже единството на мъжка и женска енергия). Ако си мислим, че Бог никога няма да ни прости за нещо, което сме направили и смятаме за ужасно и необратимо, то тогава и ние самите никога няма да си простим. Но ако сме наясно с факта, че Бог даже няма за какво да ни прощава, тогава и ние няма да има за какво да си прощаваме. 

Един от принципите, който ще представя по време на семинара е: "Прошката е най-голямото препятствие пред духовния растеж." Разбирането започва да измества прошката в съзнанието на Майстора. Майсторите дори няма нужда да прощават на когото и да било, те просто разбират.

Защо има толкова много страх?

Защото не разбираме. Не разбираме кои сме, каква е нашата истинска природа и как можем да демонстрираме нашата божественост. И тъй като не го разбираме, се боим - както от себе си, така и от другите, защото е ясно, че и другият не разбира много повече. И ето как се получава все едно слепец води слепеца. Причината да не разбираме е защото сме много млади - нашият вид е много млад. Човечеството е било тук колкото едно мигване на око - от Вселенска гледна точка.Така че ниe сме едни деца. И действаме като такива. Пораствайки в себе си към по-голямо осъзнаване по отношение на това Кои сме, нашият страх започва да изчезва.

Защо пътят към бога е толкова болезнен?

Пътят е болезнен тъй като ние не разбираме какво точно представлява той. Ние пристъпваме към бога с цял списък от недоразумения. Пътеката често е болезнена защото ходим върху пирони тогава, когато това не е нужно, поемаме най-тежкия път, а не е необходимо. Пътят често е труден, защото не слушаме Себе си, не чуваме онова, което ни се подсказва.

Смятате ли обаче, че дори ако хората чуят тези съвети, животът им ще стане по-лесен?

Животът им ще бъде по-малко болезнен, ако въобще съдържа страдание.

Но ние имаме много книги - Библията, Корана, посланията на Новото Време. И все пак хората продължават да питат. Не смятате ли, че има дълбока причина за това?

Дълбоката причина е, че всички книги се предполага да те водят към самия Теб. Окончателният и истински отговор лежи вътре, в сърцето и Душата на всеки един от нас. Целта на книгите е да ви въведат навътре. Ако сте чели поредицата "Разговори с Бога", всички те казват: "Влез навътре. Влез навътре." Буда е казал: "Влез навътре. Влез навътре." Иисус е казал: “Както го мислиш, така ще бъде” или с други думи "Влез навътре. Влез навътре". Но ние сме деца, а децата не искат да навлизат навътре. Като възрастни обаче, е добре да се научим на това. И не става въпрос за 24 часа, а за половин час на ден. Ако средният човек медитираше, да речем, по половин час на ден, животът му би могло да се промени само за година. Но ние не можем да го направим. Твърде голямо изискване се оказва дори този половин час.

Има ли нещо такова като карма?

Няма такова нещо като карма. Няма такова нещо като разплащане на някакъв кармичен дълг. Това е недоразумение,  фикция - както и много други духовни не-реалности. Кръгът на живота не е карма - това е трансформиращ процес, който довежда до нашата крайна еволюция. Ако беше истина, че има карма, то тогава свободният избор не би могъл да съществува. Свободният избор и кармата не могат да съществуват заедно. Или сме управлявани от кармичниите си дългове или имаме свободен избор. Едното или другото - не можеш да имаш и двете. Бог казва: "Имате свободен избор във всеки живот." И след като това е така, кармата не би могла да съществува.

Кармата твърди, че нещо съществува сега, защото имаме тежки дългове. Или добра карма. И ето как моментално излиза на повърхността очевидната истина, че кармата и свободния избор са несъвместими.

Какво е вашето специално послание към България?

Не вярвайте на историята, която светът рисува за себе си в момента, защото тя не е вярна. Стойте близко до вътрешната си истина, стойте близо до онова, което Богът вътре във вас ви казва и живейте от това място. Тогава се превърнете в посланици за всекиго, чийто живот докосвате, както и за цялата Земя.