сряда, 21 май 2014 г.

Как да се освободя от блокажите си по отношение на Изобилието.

Безспорно ти, както и много други хора по света пазите спомена за векове наред, в които да придобиеш Изобилие е означавало да погубиш душата си. Много хора са предпочели не само да останат бедни при тази дилема, но и да напуснат живота. Ето как във вас се е отпечатал изключително силният печат „Пари =  животинско, бездуховно начало.”

Енергията на Изобилието не е била първоначално предназначена, за да предизвиква подобни полярности. С изгубване на връзката с Бога и висшите аспекти обаче, с посяването на онези червеи-семена, които са започнали да отравят чистите изначални модели на разпределение, е възникнала липсата, чувството за съперничество, борба, състезания – хората са изгубили вяра, в това че бог просто може да им въздава, и са потънали една полярност на разделение на ”богати-бедни”, в която всъщност нито едната група не е интегрално щастлива.

Осъзнаването и разбирането на тези истини е фундамента, върху който ти можеш да започнеш да изграждаш своето ново изобилие.

Основен момент в целия процес е освобождаването на програми, създадени в този и друг живот, разпечатване на блокажите в Силната Светлина и Осъзнаване на Бога/Богинята.

Липсващата все още част е силната връзка със собствената ти светлина и ръководство. Често ти блокираш тази връзка под предлог, че за това трябват пари, а ти нямаш такива. Бъди гъвкава в мисленето и помни, че винаги се намира балансиран начин и подход към всяка ситуация, стига и самата ти да не се поддаваш на отчаянието, което те свива, стяга и те изолира от цялостния процес, който върви на планетата и в тази страна, но не само за другите, а и за теб. Има начин и ти да отдадеш обратно енергия и този начин ще ти бъде посочван, ако не му пречиш сама.

Имаме съчувствие и любов към твоята ситуация, разбираме, че изглежда трудно и невъзможно – все едно трябва нещо да самоизмислиш, но в света на финото това винаги е така. И онези, които са решили да бъдат първопионери винаги се чувстват все едно „измислят” нещо, което го няма, рискувайки да бъдат осмени и подиграни.

В същото време това „измисляне” е най-силното и вдъхновено нещо, което първопионерите могат да направят в живота си, защото то е свързано с мисията, задачата на душата им

Осъзнай всичките си мисли по отношение на изобилието – ежедневно си давай сметка за това какво и как мислиш смяташ ли, че заслужаваш.

Прости сама на себе си, че си се озовала в тази ситуация – ако ти не го направиш, друг няма да може да го стори вместо теб. Прощавайки си, ти освобождаваш потока на енергии, който иначе заприщваш в спазъма на страха и отчаянието.

Искам да те уверя, че ти можеш да вземеш своя роля в разиграването на големите финансови реформи, които текат по света – просто имай увереност, че имаш своя начин да го направиш. Не се поддавай на усещането, че си малка и незначителна – това не помага н никого, най-малкото на теб. Естествено, не те съветваме и да потъваш в нереални  за момента визии, изолирайки се от ежедневието. Действай като Майстор, комплексно и на всички нива.

Имай нашето уверение, че път има, че ти можеш да намериш своята ниша, пролука, своите начини да изплуваш.

Само който не е поискал и не е постоянствал, е останал назад. Душата има право на избор доколко да реализира Божествения потенциал.

А ако ти искаш да реализираш твоя, просто го призови.

Намери своя начин и подход, уедини се и заяви – чрез свои думи и твърдения, тържествено, че искаш да с освободиш от всичко старо и ненужно, от всички обети, провали, отпечатъци, импланти, програми за бедност, които си приела – доброволно или не, в този и в други животи, както и в паралелни реалности. След което призови най-могъщото Изобилие – онова Изобилие, което е за висшето благо на всички и което ще помогне на теб да се чувстваш изпълнена, а и да помагаш на други хора, ако това се налага.

Ние знаем, че ти си правила вече това, че многократно си се молила и утвърждавала, но сега искаме да навлезеш в нови дълбочини. Осъждаш ли хората, които вземат пари за своите услуги, осъждаш ли богатите, имащите – кого поддържаш с енергията си?  - важно е всяко твое решение, всяка твоя крачка, защото без твоята решителна позиция, ние не можем да задействаме новите механизми.

Страховете също ще продължават да излизат, това е част от процеса и отново – ти си онази, която следва да намери подход, да ги пречисти във виолетовия пламък, да прости на живота, че това се случва, разбирайки много по-големия и мащабен замисъл, към който водят всички тези процеси.

Много често – когато нещата се застопорят, вие се отчайвате, започвате да се съмнявате във всичко, да се отказвате под предлог, че всичко онова, което е разбудило сърцето, се е оказало илюзия. Това е спазъм, в който Служтелите на Светлината са се сгърчвали векове наред.

Нужно ли е да повторим още веднъж, че процесите на Просветление са преминали този poiхt of no returm – точка, от която няма връщане назад. И ако за онези, които тепърва тръгват по пътя, съмненията са нещо естествено и – дори здравословно, то за онези, които вече са преминали през първата вълна, този извечен навик на човека става все по-ненужен.

Издигни се към най-високите си мечти - опиши ги мащабно, без съмнения и колебания. След това се върни смело към реалността и започни с трезв реализъм да разчистваш елементите един по един.

Имай нашите уверения, че пред теб път има, че има изход и светлина в тунела, че финансовото благополучие е изконна част от теб, дори просто защото си се родила тук и сега, на тази земя.


Сен-Жермен и АА Михаил

сряда, 14 май 2014 г.

Последната заря на залеза хвърляше сияния върху старата жена и обагряше косите и лицето й в розови отблясъци.  Тя седеше в прекрасно поддържаната градина на малката си вила – maison desprit,  в провинция Еспадрион, Франция. Макар и скромна на вид, постройката излъчваше елегантност и скрит лукс. Мадам д’Еспиняк погледна мъжа, който стоеше пред нея – скромен, тих, загадъчен. Следите на старостта не бяха пожалили физическото й тяло, но духът й все още сияеше непомрачен през живите й , интелигентни, сини очи. Говорейки, тя отпиваше от топлата си напитка и с цялото смирение на човек, изправен пред прага на смъртта, се наслаждаваше от сърце на фино-изрисуваната чашка от скъпия си сервиз. Събеседникът й – от друга страна, не изглеждаше да обръща внимание на детайлите – беше изцяло вглъбен в беседата. Лицето му не издаваше определена възраст – две линии около устните му изразяваха следи на опитност и зрялост, но видът му беше младежки. Уж обикновените черти внезапно се озаряваха тогава, когато той започваше да говори на теми, които силно го вълнуваха. Тогава привидно кафявите му очи изведнъж се изпълваха със силна светлина, в която проблясваха синьо-виолетови лъчи. Старата жена поде:

-         И тъй, виконте – изглежда вашите планове за революцията не се изпълниха, всичко пропадна.
-         Не, мадам, въобще не е така – спокойно отвърна той. Не сме очаквали много точно от този вариант на пробив. И все пак дълбоки дири бяха оставени в паметта на човечеството.

Френската революция бе към края си, удавена в кръв и размирици. Последните й тежки акорди все още отзвучаваха в пространството - мрачни и зловещи.Дори кървавият залез сякаш напомняше за погубените животи и несекващото свистене на гилотината.

Графиня д’Еспиняк въздъхна и се замисли дълбоко. Тя имаше и други титли, но обичаше именно тази. Богатствата на семейството й бяха несметни – четири тлъсти реки от парични потоци се изливаха към него през нейните родови линии и тези на съпруга й. Животът на графинята бе преминал в непрекъснато съблюдаване на това богатство, което тя и съпругът й умело маскираха по всякакви начини. Част от приходите на семейството идваха по нелегални пътища, но графинята разбираше, че такъв е духът на времето – тя приемаше живота какъвто е, а единствената й цел бе по някакъв начин да съхрани тези потоци в една чиста река, която да завещае за някаква безценна кауза. Мислеше, че това ще бъде революцията – уви, не се оказа така. Много бързо и тя, и съпругът й разбраха, че масите все още са далеч от осъзнаването, от истинското прилагане на моделите за свобода, равенство и братство. Някакъв дух – по-неразбираем за мъжа й и донякъде по- ясен за нея, ги караше да бъдат много бдителни цял живот. По много начини дипломатичният граф д’Еспиняк бе успял да хвърли прах в очите на революционерите дори с цената на скрити подкупи, представени като уж доброволна помощ за революционните комитети.

Хитростта на графа стигна дотам, че той дори дари две от именията си за революционни каузи, като по този начин успя да се освободи от преследванията. Аристократи с аристократите и бунтовници с бунтовниците – семейството успяваше да поддържа и двата облика, като ловко се измъкваше от конфронтации и по двете линии. Децата им все пак успяха да заминат за чужбина скоро след падането на Бастилията. Двойката обаче – твърде стара за неудобствата на пътуванията, остана във Франция.

Цял живот графинята бе живяла много скромно и почтено. Тя успя да се разграничи от пищните фриволности в двора на Мария Антоанета. Така яростта на народните маси падна в много по-голяма степен върху придворните на кралицата - хора, които харчеха луди пари назаем за своите суетни прищявки; голяма част от тях обаче съвсем не бяха истински богати. Семейство д’Eспиняк пък – с много хитрост и дипломатичност успяваше да поддържа по-скромен и еснафски вид, така че да прикрива големите богатства, които генерираше от няколко страни – включително през Английските колонии и Австро-Унгарски канали.  Това богатство никога не бе поддържано единствено във Франция. Сега огромна част от него бе успешно преведено в чужбина.

Графинята и нейният събеседник продължаваха своята беседа. Те говореха език, пълен с условности и официалности - реч донякъде скована и помпозна. Това обаче не ги притесняваше – то бе стилът на деня и за тях бе напълно естествен. Внезапно обаче графът смени тона, гласът му стана интимен и нежен, между двамата избликна близост от много дълбоко естество – все едно познанството им криеше корените си дълбоко в гънките на земната история.

-         Розмари…възрастта не те е пожалила, мога да ти дам от моите еликсири, от моята опитност…с повече упорство можеш да възвърнеш голяма част от виталността си.

Графинята въздъхна. Тя видя младото си тяло преди години – напъпило, женствено, с приятно закръглени форми. Очите й - тогава тесни и мистични, сега бяха отпуснати от старостта и изглеждаха повече кръгли. Снагата й – след четири раждания, бързо бе загубила формата си – не толкова напълня, колкото се отпусна. Сега вече й беше безразлично. Старостта я топлеше, а мисълта за близкото напускане й изглеждаше примамлива – като топъл лъч, който просто ще я отнесе където трябва. Тя каза:

-         Не, виконте – в този живот аз приех старостта, тя е моя опитност и реших да я изживея. Не ме боли вече. Не страдам. Мисля, че живях много достойно. Нямам сили да се боря с естеството. Пък и за кого да младея. Вие имате друг живот, други цели. Моят живот, с моята група хора и моята задача приключва вече.
-         Роз, но така ще изгубиш  даровете на еволюцията. Цял живот прикриваше истинската си същност, направи толкова компромиси – гласът му не издаваше истинска тревога, а една дълбока нежност и съпричастност.

Графинята се замисли. Истина беше, че в този живот тя бе изиграла една съвършена роля. Беше скромна – понякога до престорена сивота, почтена, съвършена дама и съпруга. Не обичаше пламенно мъжа си, но изпълняваше дълга си с много упорство, търпение. Знаеше, че зад всичко това има една дълбока цел. В тоя живот целта се беше изцяло въплътила в изобилието, което и двамата със съпруга й привличаха по много начини към себе си. Беше им вродено, дадено, умееха го. Можеха да го правят по много начини, понякога – дори от нищото. Двамата с виконта наблюдаваха внимателно революцията, но когато се увериха окончателно, че суеверието и ниските инстинкти започнаха да надделяват, оттеглиха вниманието си от този исторически момент. Средствата бяха изтеглени в чужбина и запазени по специален начин. Виконтът бе спомогнал за това. Сега обаче излизаше, че графинята – твърде стара, твърде уморена, не може да се радва свободно, без преструвки и роли на благата си, както и на всичко, което бе генерирала и запазила с години на двойнствен живот. Вътре в себе си тя криеше пламенен дух, но беше горда, че бе успяла да го смири, да се подчини на повелите на времето, да устои по свой си начин. Сега искаше просто да си отиде. Не я болеше, не й пареше. Тя нежно изрече.

         - Благодаря, Арман – благодаря ви от сърце. Ние дарихме колкото можахме за тази революция. Не знам дали средствата ни отидоха в добри ръце –  надявам  се искрено ранени и болни хора да са получили грижа и утеха. И все пак в сърцето си не пожелах да дам всичко на този момент – струваше ми се като да наливам в каца без дъно. Искам всичко това да отиде в някакъв друг ръкав, в друго време……тогава може би и самата аз ще мога да го ползвам, макар и да съм в друго тяло.

Стройният мъж срещу нея я погледна внимателно. В главата му изникна план. Двамата започнаха да го обсъждат оживено....

....Повечето имена са измислени, но историческият момент и есенцията на историята са верни.  

вторник, 6 май 2014 г.

Как да отглеждаме новите деца, които имат силна склонност да се бунтуват срещу всичко, трябва ли да им налагаме правила, как да ги предпазим от системите, които искат да ги уеднаквят и да пречупят духа им?


Най-напред искаме да поздравим  теб, както и всеки друг родител, който е решил да отгледа детето си в осъзнатост с Вселенските истини.

Ние разбираме много добре ежедневното предизвикателство, което представлява за вас отглеждането на всяко едно дете и не подстрекаваме да се правят отново разделения и класификации между децата.

Ние ви даваме тези понятия – индиго, кристал, дъга – не за да сътворим отново някакви етикети, които да отделят едните от другите, да ги правят по-добри и специални, а за да ви уведомим за спецификата на процесите, които протичат с новите деца.

В широк смисъл няма нови и стари деца, разбира се, просто има – както и преди, души, които са дошли с по-висок Космически заряд – нещо, което на пръв поглед изглежда като преимущество, но само онези, които го носят у себе си знаят колко много сила, постоянство и упорство се иска всъщност, за да пренасяш един вид вибрации в друг вид среда.

Ето защо уважавайте всеки вид избор и задача, които си е поставила душата, И всяка комбинация от вибрации е просто съвършена за съответната цел.

И тъй – някои от вас, идвайки на тази планета, са решили сами за себе си да се справят с плавното преместване от старите към новите жизнени програми. За тази цел едни са дошли с еднакво количество стари и нови модели, като – привеждайки светлината върху себе си, са си поставили целта да деактивират онова, което повече не им служи; концентрирайки се върху вътрешните светлинни спусъци и приливите на светлина, те показват как всеки човек – при избор и постоянство, може да се слее с новите енергии.

Други деца са дошли с повече чисти и нови програми, които резонират с петото измерение и нагоре. Това на пръв поглед изглежда като огромно щастие и много от вас тайничко си мислят – ех, защо не съм се родил кристално бебенце. Все още обаче – дори този светъл избор носи много предизвикателства, тъй като общата и колективна вибрация на Земята не поддържа изцяло отглеждането на подобен род деца, затова техният бунт или вътрешно отдръпване често е единственият начин, който те виждат, за да се справят със странната за тях обстановка.


Ние молим родителите да разберат, че те не притежават тези деца и няма как да им наложат стандартите на обществото. За деца от такъв тип – индиго, кристал или дъга – в момента се раждат и от трите вида (във фин план те се преливат, но все пак има и определени параметри, характерни за всеки един), няма да е възможно да приложите каквито и да било поучителни, плашещи или притискащи методи – те просто няма да ги приемат. Ако искате да комуникирате с такова дете – езикът на сърцето и любовта е единственият път – то ще се съгласи понякога дори да направи нещо непривично, единствено защото ви обича, а не защото “трябва” и защото “така правят всички.”.

Много от вас като родители агонизират също така пред дилемата как и къде да пратят децата си. Вие – като всички родители, искате за тях “най-доброто”, но вашата представа за “най-добро” не винаги съвпада с тяхната, както и с програмата на живота им.

Давайте им всичко, каквото можете и знаете –Любовта, вниманието, грижата си, просветлявайте се - не просто като родители, но и като същности, работете сами върху себе си и това на мига ще се отрази и върху вашите деца. Не очаквайте от тях да ви просветляват, защото – дори и да го правят, това съвсем не винаги ще е по начина, по който вие си го представяте. Приемайте “странностите” и различията им като нещо естествено, а не като повод за отчаяние. Дайте им пътя, който виждате в момента като най-добър, съветвайте се с висшите им аз-ове за плана на душата им. И – ако стане нещо различно, което не ви се струва много правилно или добро, знайте, че те така са си избрали.

Без съмнение образователните системи претърпяват огромна метаморфоза в момента, макар и процесът да тече повече във финия план за момента. Вие искате от все сърце от днес за утре да дадете на детето си най-фините видове обучение, но ако това не стане на секундата, помнете, че вероятно има някаква причина малката душа да иска да премине през някое от човешките стъргала. Всеки случай е индивидуален и вие трябва да го усещате за мига. Разбира се – правейки тези избори, винаги тръгвайте от онова, което наистина смятате за най-добро – така както го усещате в момента. Пък ако има нужда от коректив, оставайки гъвкави и отворени за промени, ще дадете възможност той да бъде направен.

Докато детето е още в крехка и уязвима възраст, вие – като родители, все пак ще се налага да му давате някакви мерки, правила и корективи. В това няма нищо лошо и ние все още не бихме подтиквали родителите да оставят децата си на пълен самотек, под предлог, че те си знаят. Те може и да имат много развити системи за улавяне на фините вибрации, но все още нямат програма “заземяване” не знаят какво да правят и как  да материализират в сегашната ви обстановка. С течение на времето те ще развият своите умения, знания и мъдрост, но в началото родителите са онези, които трябва да им разкажат за Земята, за нейната история, за това как са ставали нещата досега, за търпението, инертността и постоянството, които изискват материализирането тук.

Дори с течение на времето те да се научат да го правят много по-леко и бързо, вашият разказ и опитност при всички случаи са им изключително необходими като база данни и като опорна точка, от която да построят трамплина си. Ако вие не им дадете тази опорна точка, те ще си останат във въздуха – някъде там, между измеренията.

Ето защо – учете ги на земните неща, на физическите упражнения, на елементарните физически закони, но – докато го правите, не бъдете с тях резки и поучителни – винаги пазете дълбоко в паметта си истината, че вие просто им поставяте платното – материята върху която те после ще рисуват и която дори ще превърнат в криле. Без тази материя обаче те няма да могат да го направят на Земята.

Поставяйки им известни правила и насоки на поведение, но изказвайки ги с езика на любовта, вие ще видите, че те много бързо ще откликнат и ще разберат.

В случаите, в които това не стане, очевидно има все още дълбок кармичен отпечатък – въпреки че отскоро идват и деца със съвсем чиста кармична чиния, то повечето са взели “някакъв” дял за отработване – понякога дори просто с цел опитност или пък като част от колективното съзнание за преработване или дори част от кармата на родителите. Вариантите са всякакви – ето защо на пръв поглед не ви е необходимо да знаете точно кое и откъде се появява, просто имайте вяра, че ако детето упорства в някое на пръв поглед деструктивно поведение, то зад това има дълбока причина и – ако изберете като родител да я осъзнаете, то всичко, което е необходимо да дойде до вашето дознание за отработка, ще бъде приведено в действие...

Най-напред искаме да поздравим  теб, както и всеки друг родител, който е решил да отгледа детето си в осъзнатост с Вселенските истини.

Ние разбираме много добре ежедневното предизвикателство, което представлява за вас отглеждането на всяко едно дете и не подстрекаваме да се правят отново разделения и класификации между децата.

Ние ви даваме тези понятия – индиго, кристал, дъга – не за да сътворим отново някакви етикети, които да отделят едните от другите, да ги правят по-добри и специални, а за да ви уведомим за спецификата на процесите, които протичат с новите деца.

В широк смисъл няма нови и стари деца, разбира се, просто има – както и преди, души, които са дошли с по-висок Космически заряд – нещо, което на пръв поглед изглежда като преимущество, но само онези, които го носят у себе си знаят колко много сила, постоянство и упорство се иска всъщност, за да пренасяш един вид вибрации в друг вид среда.

Ето защо уважавайте всеки вид избор и задача, които си е поставила душата, И всяка комбинация от вибрации е просто съвършена за съответната цел.

И тъй – някои от вас, идвайки на тази планета, са решили сами за себе си да се справят с плавното преместване от старите към новите жизнени програми. За тази цел едни са дошли с еднакво количество стари и нови модели, като – привеждайки светлината върху себе си, са си поставили целта да деактивират онова, което повече не им служи; концентрирайки се върху вътрешните светлинни спусъци и приливите на светлина, те показват как всеки човек – при избор и постоянство, може да се слее с новите енергии.

Други деца са дошли с повече чисти и нови програми, които резонират с петото измерение и нагоре. Това на пръв поглед изглежда като огромно щастие и много от вас тайничко си мислят – ех, защо не съм се родил кристално бебенце. Все още обаче – дори този светъл избор носи много предизвикателства, тъй като общата и колективна вибрация на Земята не поддържа изцяло отглеждането на подобен род деца, затова техният бунт или вътрешно отдръпване често е единственият начин, който те виждат, за да се справят със странната за тях обстановка.


Ние молим родителите да разберат, че те не притежават тези деца и няма как да им наложат стандартите на обществото. За деца от такъв тип – индиго, кристал или дъга – в момента се раждат и от трите вида (във фин план те се преливат, но все пак има и определени параметри, характерни за всеки един), няма да е възможно да приложите каквито и да било поучителни, плашещи или притискащи методи – те просто няма да ги приемат. Ако искате да комуникирате с такова дете – езикът на сърцето и любовта е единственият път – то ще се съгласи понякога дори да направи нещо непривично, единствено защото ви обича, а не защото “трябва” и защото “така правят всички.”.

Много от вас като родители агонизират също така пред дилемата как и къде да пратят децата си. Вие – като всички родители, искате за тях “най-доброто”, но вашата представа за “най-добро” не винаги съвпада с тяхната, както и с програмата на живота им.

Давайте им всичко, каквото можете и знаете –Любовта, вниманието, грижата си, просветлявайте се - не просто като родители, но и като същности, работете сами върху себе си и това на мига ще се отрази и върху вашите деца. Не очаквайте от тях да ви просветляват, защото – дори и да го правят, това съвсем не винаги ще е по начина, по който вие си го представяте. Приемайте “странностите” и различията им като нещо естествено, а не като повод за отчаяние. Дайте им пътя, който виждате в момента като най-добър, съветвайте се с висшите им аз-ове за плана на душата им. И – ако стане нещо различно, което не ви се струва много правилно или добро, знайте, че те така са си избрали.

Без съмнение образователните системи претърпяват огромна метаморфоза в момента, макар и процесът да тече повече във финия план за момента. Вие искате от все сърце от днес за утре да дадете на детето си най-фините видове обучение, но ако това не стане на секундата, помнете, че вероятно има някаква причина малката душа да иска да премине през някое от човешките стъргала. Всеки случай е индивидуален и вие трябва да го усещате за мига. Разбира се – правейки тези избори, винаги тръгвайте от онова, което наистина смятате за най-добро – така както го усещате в момента. Пък ако има нужда от коректив, оставайки гъвкави и отворени за промени, ще дадете възможност той да бъде направен.

Докато детето е още в крехка и уязвима възраст, вие – като родители, все пак ще се налага да му давате някакви мерки, правила и корективи. В това няма нищо лошо и ние все още не бихме подтиквали родителите да оставят децата си на пълен самотек, под предлог, че те си знаят. Те може и да имат много развити системи за улавяне на фините вибрации, но все още нямат програма “заземяване” не знаят какво да правят и как  да материализират в сегашната ви обстановка. С течение на времето те ще развият своите умения, знания и мъдрост, но в началото родителите са онези, които трябва да им разкажат за Земята, за нейната история, за това как са ставали нещата досега, за търпението, инертността и постоянството, които изискват материализирането тук.

Дори с течение на времето те да се научат да го правят много по-леко и бързо, вашият разказ и опитност при всички случаи са им изключително необходими като база данни и като опорна точка, от която да построят трамплина си. Ако вие не им дадете тази опорна точка, те ще си останат във въздуха – някъде там, между измеренията.

Ето защо – учете ги на земните неща, на физическите упражнения, на елементарните физически закони, но – докато го правите, не бъдете с тях резки и поучителни – винаги пазете дълбоко в паметта си истината, че вие просто им поставяте платното – материята върху която те после ще рисуват и която дори ще превърнат в криле. Без тази материя обаче те няма да могат да го направят на Земята.

Поставяйки им известни правила и насоки на поведение, но изказвайки ги с езика на любовта, вие ще видите, че те много бързо ще откликнат и ще разберат.

В случаите, в които това не стане, очевидно има все още дълбок кармичен отпечатък – въпреки че отскоро идват и деца със съвсем чиста кармична чиния, то повечето са взели “някакъв” дял за отработване – понякога дори просто с цел опитност или пък като част от колективното съзнание за преработване или дори част от кармата на родителите. Вариантите са всякакви – ето защо на пръв поглед не ви е необходимо да знаете точно кое и откъде се появява, просто имайте вяра, че ако детето упорства в някое на пръв поглед деструктивно поведение, то зад това има дълбока причина и – ако изберете като родител да я осъзнаете, то всичко, което е необходимо да дойде до вашето дознание за отработка, ще бъде приведено в действие.

Най-напред искаме да поздравим  теб, както и всеки друг родител, който е решил да отгледа детето си в осъзнатост с Вселенските истини.

Ние разбираме много добре ежедневното предизвикателство, което представлява за вас отглеждането на всяко едно дете и не подстрекаваме да се правят отново разделения и класификации между децата.

Ние ви даваме тези понятия – индиго, кристал, дъга – не за да сътворим отново някакви етикети, които да отделят едните от другите, да ги правят по-добри и специални, а за да ви уведомим за спецификата на процесите, които протичат с новите деца.

В широк смисъл няма нови и стари деца, разбира се, просто има – както и преди, души, които са дошли с по-висок Космически заряд – нещо, което на пръв поглед изглежда като преимущество, но само онези, които го носят у себе си знаят колко много сила, постоянство и упорство се иска всъщност, за да пренасяш един вид вибрации в друг вид среда.

Ето защо уважавайте всеки вид избор и задача, които си е поставила душата, И всяка комбинация от вибрации е просто съвършена за съответната цел.

И тъй – някои от вас, идвайки на тази планета, са решили сами за себе си да се справят с плавното преместване от старите към новите жизнени програми. За тази цел едни са дошли с еднакво количество стари и нови модели, като – привеждайки светлината върху себе си, са си поставили целта да деактивират онова, което повече не им служи; концентрирайки се върху вътрешните светлинни спусъци и приливите на светлина, те показват как всеки човек – при избор и постоянство, може да се слее с новите енергии.

Други деца са дошли с повече чисти и нови програми, които резонират с петото измерение и нагоре. Това на пръв поглед изглежда като огромно щастие и много от вас тайничко си мислят – ех, защо не съм се родил кристално бебенце. Все още обаче – дори този светъл избор носи много предизвикателства, тъй като общата и колективна вибрация на Земята не поддържа изцяло отглеждането на подобен род деца, затова техният бунт или вътрешно отдръпване често е единственият начин, който те виждат, за да се справят със странната за тях обстановка.


Ние молим родителите да разберат, че те не притежават тези деца и няма как да им наложат стандартите на обществото. За деца от такъв тип – индиго, кристал или дъга – в момента се раждат и от трите вида (във фин план те се преливат, но все пак има и определени параметри, характерни за всеки един), няма да е възможно да приложите каквито и да било поучителни, плашещи или притискащи методи – те просто няма да ги приемат. Ако искате да комуникирате с такова дете – езикът на сърцето и любовта е единственият път – то ще се съгласи понякога дори да направи нещо непривично, единствено защото ви обича, а не защото “трябва” и защото “така правят всички.”.

Много от вас като родители агонизират също така пред дилемата как и къде да пратят децата си. Вие – като всички родители, искате за тях “най-доброто”, но вашата представа за “най-добро” не винаги съвпада с тяхната, както и с програмата на живота им.

Давайте им всичко, каквото можете и знаете –Любовта, вниманието, грижата си, просветлявайте се - не просто като родители, но и като същности, работете сами върху себе си и това на мига ще се отрази и върху вашите деца. Не очаквайте от тях да ви просветляват, защото – дори и да го правят, това съвсем не винаги ще е по начина, по който вие си го представяте. Приемайте “странностите” и различията им като нещо естествено, а не като повод за отчаяние. Дайте им пътя, който виждате в момента като най-добър, съветвайте се с висшите им аз-ове за плана на душата им. И – ако стане нещо различно, което не ви се струва много правилно или добро, знайте, че те така са си избрали.

Без съмнение образователните системи претърпяват огромна метаморфоза в момента, макар и процесът да тече повече във финия план за момента. Вие искате от все сърце от днес за утре да дадете на детето си най-фините видове обучение, но ако това не стане на секундата, помнете, че вероятно има някаква причина малката душа да иска да премине през някое от човешките стъргала. Всеки случай е индивидуален и вие трябва да го усещате за мига. Разбира се – правейки тези избори, винаги тръгвайте от онова, което наистина смятате за най-добро – така както го усещате в момента. Пък ако има нужда от коректив, оставайки гъвкави и отворени за промени, ще дадете възможност той да бъде направен.

Докато детето е още в крехка и уязвима възраст, вие – като родители, все пак ще се налага да му давате някакви мерки, правила и корективи. В това няма нищо лошо и ние все още не бихме подтиквали родителите да оставят децата си на пълен самотек, под предлог, че те си знаят. Те може и да имат много развити системи за улавяне на фините вибрации, но все още нямат програма “заземяване” не знаят какво да правят и как  да материализират в сегашната ви обстановка. С течение на времето те ще развият своите умения, знания и мъдрост, но в началото родителите са онези, които трябва да им разкажат за Земята, за нейната история, за това как са ставали нещата досега, за търпението, инертността и постоянството, които изискват материализирането тук.

Дори с течение на времето те да се научат да го правят много по-леко и бързо, вашият разказ и опитност при всички случаи са им изключително необходими като база данни и като опорна точка, от която да построят трамплина си. Ако вие не им дадете тази опорна точка, те ще си останат във въздуха – някъде там, между измеренията.

Ето защо – учете ги на земните неща, на физическите упражнения, на елементарните физически закони, но – докато го правите, не бъдете с тях резки и поучителни – винаги пазете дълбоко в паметта си истината, че вие просто им поставяте платното – материята върху която те после ще рисуват и която дори ще превърнат в криле. Без тази материя обаче те няма да могат да го направят на Земята.

Поставяйки им известни правила и насоки на поведение, но изказвайки ги с езика на любовта, вие ще видите, че те много бързо ще откликнат и ще разберат.

В случаите, в които това не стане, очевидно има все още дълбок кармичен отпечатък – въпреки че отскоро идват и деца със съвсем чиста кармична чиния, то повечето са взели “някакъв” дял за отработване – понякога дори просто с цел опитност или пък като част от колективното съзнание за преработване или дори част от кармата на родителите. Вариантите са всякакви – ето защо на пръв поглед не ви е необходимо да знаете точно кое и откъде се появява, просто имайте вяра, че ако детето упорства в някое на пръв поглед деструктивно поведение, то зад това има дълбока причина и – ако изберете като родител да я осъзнаете, то всичко, което е необходимо да дойде до вашето дознание за отработка, ще бъде приведено в действие....

....Преди всеки важен избор се съветвай с най-висшата  инстанция – вашите собствени Висши аспекти и заедно се насочвайте към най-доброто. Имай доверие, че детето не е безпомощно и може да се справи със задачите, които само си е поставило на пътя. Като цяло – съдбата на тези деца вибрира много силно и – единствено ако родителят се поддаде на силно его и разрушителни страсти, е възможно да има нарушение в жизнените линии, но дори и тогава – според вселенските планове за множеството варианти, са възможни корективи и те ще бъдат направени, ако съдбата на такова дете е то да бъде в помощ на периода на преизграждане на Земята.

Такива силни жизнени линии може да има и всяко друго дете – тогава, когато родителите му изберат да служат на Духа и да прегърнат най-висшия си потенциал. Това може да прехвърли цели семейства в светлината.

С любов и благодарност

АА Метатрон и Крион