понеделник, 16 септември 2013 г.

Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзмогната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскоро:) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропо:)) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да изчезва. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.























 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.






















 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.






















 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.






















 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.






















 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.






















 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.






















 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.






















 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.






















 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.






















 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.






















 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.




 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.






















 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.






















 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.






















 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.






















 Защо ми се случва това или как да излезем от блатото на отчаянието.

Сигурно всеки човек си задава този въпрос, когато му се случи нещо неочаквано – нещо такова, което малкото ни аз веднага би нарекло неприятно и шокиращо. И вероятно всеки човек си задава въпроса: “Защо се случва това, защо точно на мен, с какво го провокирах?” Хората, които вървят по духовния път са особено чувствителни към тези така наречени неприятни вълни, защото са развили чувство за отговорност по отношение на онова, което се случва в живота им и не разбират с какво са го предизвикали.

Но ето че – въпреки всички утвърждения, медитации, практики, изведнъж ни сполита някакъв инцидент, който като че ли разбива всичко на пух и прах и ни праща отново в девета глуха – там, откъдето отдавна сме смятали, че сме излезли веднъж-за-ама абсолютно-винаги.

Следват сълзи, неверие, съмнение, опит да се откажеш от по-нататъшна работа със светлина, упреци  към ангелите, към себе си, към бог и живота въобще, чувство за безпомощност и обреченост; от някой килер излиза убеждението, че тъкмо на теб не може да ти бъде помогнато, че всичко ще се провали. Живота виждаме като през стъкло, а уверенията за по-добри дни ни се струват далечни и захаросани. Свиваме се на кълбо от страх и намаляваме общуването.

Сега искам да разсея някои заблуди, с които съм се сблъскала в личния си опит.

Духовното израстване, възнасянето, просветлението или както и да го наричате, не е еднократен акт, а непрекъснато изживявано решение, начин на живот – 24 часово себе-наблюдение, приемане на сенките и утвърждаване на светлината.

Колкото по-дълбоко сме решили да стигнем, колкото по-амбициозна задача сме си поставили – като да изчистим цялата си карма и да преминем в нов модел на живот, толкова по-мащабни и обширни ще са долините на сенките, през които преминаваме, но и толкова по-блестящи и сияещи ще са и хоризонтите, които ще се открият пред нас след всяка такава превъзможната конфронтация.

До един момент хората около вас ще бъдат огледала, които ще ви показват собствените ви негативи – това е вярно. Също така обаче следва да сте наясно с етапа, в който се намирате. Защото има стадии, в които тези огледала вече отпадат. Тогава оставаме сами със себе си и с някои вътрешни преломи, които идват от собственото ни минало по време на всички животи на тази земя или дори от паралелни реалности. След като Висшият ви Аз ви е поставил пред този предел, значи това е за добро. Тук много важно е умението да различим кое от външните влияния ни върши работа и кое просто си е нечия чужда проекция, стоварена върху вас. Във всеки случай, с напредване на пътя ще забележите, че хората, които стоварват свои проекции върху вас, започват да намаляват или изчезват съвсем. За да бъдете сигурни, че не се самозалъгвате, помолете ангелите с за преценка. По един или друг начин, тя ще дойде при вас.

Ще цитирам нещо, което прочетох в Рона Хърман наскоро. “Може да ви се случат неща, които нямат нищо общо с моментния ви начин на мислене.” Т.е. – тези неща са се случили не защото сте мислили и действали негативно и не защото ви наказват, а защото сте поели договор, с който сте се обвързали да минете през определен проблем или тема, дори без да имате лична “вина” за това. Затова, ако на моменти ви идва да викнете с пълно гърло: “Абе Вселено, аз това ли поръчвах?” , да знаете, че колкото и нелогично, болезнено и дори на моменти шокиращо да ви изглежда всичко, все пак дълбоката вътрешна причина е налице, както и огромния катарзис, който следва.

С колеги често си говорим в мигове на изпитание: “Ох, тук май съм се надценил.” Това усещане идва в моментите, в които вече ни се иска просто да поемем глътка въздух и цялото това разтърсване и непрекъснат диалог между сенки и светлина да поутихне.

Всъщност дълбоко в себе си знам, че не само не сме се надценили, но в един живот само сме постигнали ВЕЧЕ много повече, отколкото е можело да се очаква от нас, а сега вървим към най-блестящите линии, колкото и да не личи отвън.

И поради всички тези причини може да се случи така, че тъкмо когато най-възторжено утвърждаваме здраве, да се разболеем или  тъкмо когато утвърждаваме връзка тип пламъци-близнаци, да ни изоставят, а след като сме излели върху себе си най-блаженото божествено изобилие, да попаднем в дългове.

Ще призная честно, че и мен все още ме нервира инертността на физическата реалност. В нашите измерения няма такова тътрене и тромаво синхронизиране, но пък ние сме дошли, за да работим именно в тази инертна среда, от любов към планетата – това е Майсторството. С напредване на еволюцията на цялата планета материализацията ще се забързва – в някои отношения това вече е факт, а дотогава следва да приложим истинското Майсторство на духа, който разбира сгъвките на синхронизацията и ги управлява вещо с мисълта си.

Ето и някои препоръки, които сама все още си преподавам и се уча как да следвам, те идват от Висшия ми аз.

Ако имате проблем или както каза един колега наскороJ) - особеност, поддържайте идеалния баланс между отпускане и действие. Понякога спазването на тази линия ни побърква. Приемам, приемам, отпускам се, оммммммммм., но как? То те боде, зове те да предприемеш действия. Действаш, действаш, няма файда – поне така изглежда на първо четене, отпускаш се и пак омммммммм, да бъде Божията воля. (свещен звук, не го пропускайте, апропоJ) Всъщност истината е, че всяко наше позитивно действие, практика, утвърждение действат, никога нищо не се губи – това Михаил ми повтаря непрекъснато. В същото време ефектът на синхронизацията си има свои закономерности, които не можем да насилим в паниката и страха си. Освен това има и друго – всяка вълна на навлизане в сенките идва със своя динамика, специфика и времетраене. След това започва да стихна. Ето как аз често не знам точно кое къде е подействало и защо. Просто проблематиката от един момент нататък сама започва да стихва и да изчезва, защото си е изпяла песента. Естествено, че трябва да предприемем и действия, но в идеалния вариант е добре да го правим с удоволствие и в състояние на безпристрастно наблюдаване.. А когато ни налетят негативните емоции, да не се сърдим на себе си; най-доброто е да ги оставим да се набеснеят и да ги изкараме чрез дишане, напяване или интензивен спорт.

Споделяйте – често слабостите ви идват там, където е най-голямата ви сила. Споделяйки, вие разпръсквате енергията и давате възможност на другите да проявят действия на любов и загриженост по отношение на вас. Не винаги е нужно да се справяме сами. Разбира се – балансът отново е тънък. Можете да споделите с друг човек откровено какво ви е, а можете и да започнете да пеете ламенто наляво и надясно, да говорите само за “особеността” си – тогава със сигурност ще дадете прекалено голяма енергия на ставащото и може наистина да го подсилите. Гробната тишина пък – от личен опит ви го казвам, създава също огромно напрежение, което рано или късно ще се разпукне безславно. Така че отново балансът е ключовата дума.

Не спирайте работата със светлината или както и да наричате духовните си практики. Разбира се – ако в някои дни ни е тежко и трудно, по-добре не правим нищо, но нека използваме първия светъл момент, за да започнем отново. Ангелите ми показаха, че  клин клин избива. Наистина може да ви се стори, че светлината е предизвикала някоя криза и това е така. Тя не я е създала, но – повишавайки напрежението, енергията помита всичко скрито дълбоко у нас и го изважда на показ. И същата тази енергия в съвършения момент ще излекува изваденото.

Тъй като процесът върви на много нива, може да ви се стори, че една и съща тема – чистена ли чистена през различни сита, се връща отново. Това е така, защото тя се изстъргва на все по-нови и нови нива, и често - колкото по-далеч и надълбоко стигаме, толкова по-голяма работа вършим и за останалите. Не ви предизвиквам към героизъм, но онези, които четат тези редове със сигурност сами са направили героичните избори преди да скочат в този живот. Стийв Родър говори за така наречените остатъчни тъкани – там където основата е изчистена, все пак остава белег и при всяко ново вливане на светлина този белег било бива почистван още мъничко и мъничко.

Може би ви иде понякога да се проснете възнак на финалната права и да заритате с крака, че не искате повече. От една страна всичко ни се струва бавно, от друга – интензивността на трансформациите е висока. За добро или зло тази трансформация не може да стане без нашето осъзнаване – т.е. ако не сме готови, прекалено интензивният преход – онзи, който бихме нарекли чудотворен, би могъл да ни шокира извънмерно, въпреки всичко прочетено и направено. Ето защо нашето съзнание и тяло крачица по крачица и пласт по пласт приемат светлината и промените.

Ще кажа и друго, което е истина. Воалите не са били никога толкова тънки, а високите измерения – по-осезаемо близо. Светлината става все по-силна и все по-ярка.  Всяка нова среща и сеанс с хора се случват във все по-мощна, но и балансирана, многоизмерна динамика, с небесни, блестящи, разкошни енергии. Може би понякога просто е достатъчно да се слеем с Висшия си АЗ, да поемем неговата енергия, да се оставим на потока, който да ни води към онези хоризонти, които сме дошли да открием за себе си и за другите.

В тези хоризонти не се съмнявам никога. Не винаги знам кое как и кога ще се материализира, но светлината е недвусмислено ярка, приканваща и съблазняваща. И някакъв ангел или множество ангели ми казват, че това е уникално, прекрасно, изпълнено с възможности време и там, където има ярка светлина, материализацията неминуемо ще последва. Затова – нека продължим да гледаме към светлината и да я провеждаме през себе си. Така или иначе сме минали голяма част от процеса - да не се самозалъгваме, че човек може да избяга от този път. Веднъж поел ли си го – спирка няма. И тъй – устремявайки енергиите си към тези вибрации, асансьорът се вдига плавно нагоре и ние чудотворно се измъкваме от блатото, в което няма нужда да оставаме, независимо от това какво ни се е случило.

С любов към всички вас, които преминавате през пределите на човешкото си съзнание.