понеделник, 14 октомври 2013 г.

Технология на чудото.

Ха-ха – ще възкликнете вие, но как така? Щом е чудо, то не може да има технология, трябва да е тайнствено и необяснимо. И ще сте прави, но само донякъде. Наистина, за да остане и оттенък от значението, което днес придаваме на думата чудо, следва в процеса да има поне някаква доза мистичност и  вълшебство. И това винаги ще е така.

Все пак можем да очертаем някои типични положения, които ще ни помогнат да се слеем с тази енергия (както всичко останало, чудесата са енергия..)

До края на годината на всички занимания ще активираме потенциала на чудото. Сега е настанал този момент. В началото на пътя си (и аз бях в това число), ние често мислим, че ще намерим някой вълшебен начин (непременно най-добрият, единствено правилният и единствено отваращият), някой най-добър лектор или водещ, който ще разклати пръчката и ще премахне всичките ни блокажи и вредни мисловни, емоционални, физически и други навици от раз. Дано има и такива случаи, но истината е, че - вместо еднократно освобождение – както го иска малкото ни аз, започва един мащабен процес, в който следва да усвоим много различни неща, да видим всичките лица на живота или поне толкова, колкото да обхванем правечната истина, че светът и ние самите сме многостранни и разнообразни.

Тъкмо когато изискаме Божествените правомощия, започва и процесът на сенките, което в началото често е много огорчително и трудно, защото не разбираме де сме го чукнали, а то де се е пукнало. Често напомням, че целият този квантово-възнесенчески апогей е плод на огромно постоянство, честност, непрекъснато отсяване на зърното и плявата.

Сега обаче ангелите и моето Висше Аз ме молят да се фокусирам върху другата част (тези две фази – пречистването и чудото, не само не си противоречат, но са и неразривно свързани. Единствено с цел разбираемост ние ги отделяме, за да обясним едната или другата страна на процеса.)

Няма как – има трудна част (а тя е трудна единствено поради нашето неразбиране и страхове, поради липсата на фокус, но това си остава философия – всички знаем, че от човешка гледна точка изпитваме много сърцераздиращи моменти.) Та тази „трудна” част неотменно настъпва за всеки по негов си индивидуален начин. И все пак, нека не забравяме, че това е само част от пътя и да не се превръщаме в самоналожени мъченици и истерични чистачи. Балансът е тънък и е от съществено значение.

Сега – паралелно с цялото пречистване, биваме помолени да се съсредоточим и в енергията на чудото, като просто го допуснем в себе си. Често ние говорим и скачаме с блеснали очи по семинарите и практиките, а после се връщаме в живота като реалисти. Реалисти, но за коя реалност? То вече има няколко (обективни, субективните са стотици). Превръщаме се отново в „реалисти” по отношение на финансовите си възможности, продължителността на живота, здравето. Превръщаме се в такива дори когато оставяме изпълнението на някои наши мечти тайничко на децата или ги отлагаме за някакъв бъдещ момент – като се върнем у Дома, или в друг живот.

Да, когато помислим за тези мечти и не виждаме начини да ги осъществим, се чувстваме силно предизвикани. И все пак – на този етап следва дружно да създадем операционната среда на чудото. Защото много неща, които днес биха били счетени за чудо, утре ще бъдат реалност, тогава ще последват още по-дръзки мечти и процесът става безкраен – точно така, както е и във вселената. Може би и една от причините въобще да сме се отделили от бога и да напредваме отново, е да усетим онази невероятна тръпка, която ни обхваща тогава, когато невъзможното стане възможно.

Как да се обградим с енергията на чудото – като просто допуснем, че много неща, които до вчера сме смятали за пълна утопия, днес вече може да се материализират. Не да потънем в претенции и да се отделим от нашето СЕГА, а просто да накиснем сега-то си в сиропа на чудото.

Допускането става вътрешно, в сърцето – както знаем, то е центърът на всички нови програми. Когато активираме тази енергия в сърцето започва да се случва….чудо. Дори когато нищо отвън не се е променило, тази енергия пак си остава в нас. Може хората и светът да продължават да правят неща, които довчера са ни вбесявали, може някой проблем дори да си остава неразрешен, но ние сме дотолкова обгърнати от тази енергия, че пак си живеем в радост и приповдигнатост, изпълнени с ентусиазъм. Тогава изведнъж преставаме да виждаме тези кривини в себе си и света като толкова дразнещи, а виждаме чудото в другия. Енергията започва да се увеличава и разпростира и нас изведнъж престава да ни интересува толкова живо кой кога и как ще се променя, защото ние самите сме променени – вече не само събота и неделя, а 24/7 си живеем в енергия на благодат и чудо. А ние поначало правим и всички усилия на живота си именно с тази цел – да се почувстваме щастливи. Енергията на чудото е щастие сама по себе си…..и още нещо, а в сегашния момент ние можем да активираме тази енергия по цялото си тяло, така че то също да започне да я изразява по множество нови начини, включително чрез производство на нов тип хормони.

И така – когато потънем в Божествената пяна на това чудо, ставаме някак много по-толерантни и търпими към всички петна върху фенерите си, защото знаем, че те лесно може да бъдат махнати, а така даже създават разнообразие и контраст.

И когато тази разграниченост от полярностите и реакционния ни фонд ни обхване целите, започва и….материализацията.

Е…….това не готова рецепта за чудеса, а само един енергиен поток, който да ви помогне, като ви поведе нанякъде.

В живота може би няма готови рецепти, но ако подхванете тази прекрасна енергия на чудото със сигурност ще създадете свои собствени шедьоври.