За Възнесенските отдушници - малко от кухнята на процеса.

За възнесенските отдушници

Колебаех се дали да пиша този материал. Толкова ми е спокойно, че не ми се друса лодка. Но в същност като ми е толкова спокойно, тя и да се друса, аз пак ще съм си блажена.

Затова ще го напиша. Докато целите ние или части от нас са потопени в изживяването на дуалност, на всяко действие ще има противодействия и всяка новосъздадена идея, теория, движение ще образуват опозиция. Това ще е така, докато не заживеем с по-голямата си част в Христовата енергия.

Пиша този материал от възнесенската кухня. Макар че всъщност ще говорим за отдушници, да не кажа другата дума. Но нашият общ дом има много помещения – също както тялото има органи и всички те са нужни.

Когато правим нашите ангелски събития, когато слушаме посланията, речта е ясна, стабилна, изпълнена с любов. Тутакси вътре в нас спрягат сили всичките ни вътрешни сенки, които се опитват да ни убедят по някакъв начин, че това не е готино, че е фалшиво, че ангелите, гурувците, лидерите са поредните лъжльовци, които говорят едно, а правят друго, че цялата тази небесна сметана е ню ейдж-сладникава-гадория, която не става за нашия свят, отнесена е и не върши грам конкретна работа. Ню Ейдж не е някакво самоцелно течение. Това е Новата Епоха, в която несъмнено живеем и всички сме част от този процес – ритайки и съпротивлявайки се или с достойнство и елегантност.

Но да дойдем на конкретната дума. Пиша това есе заради ен на брой опозиционнии постове, повечето от които по ясни причини дори не са дошли при мен, но все пак са ми били многократно преразказвани и – ща не ща, съм взела индиректно участие. Макар че директно не съм влизала в спорове, защото смятам, че е абсолютно ненужно.

Всяка голяма светлинна вълна досега е носела и много изхвърляния на негативност. Тя идва с изблик на истерия, еуфория, страх, поредния край на света и поредния светлинен отдушник. Спомням си, да речем, че след събитието на Лий Каръл имаше такъв пост във фейсбук, който отприщи кутията на Пандора. Това се случи много пъти по различни начини – след събития или без тях. Тези изхвърляния за себе си нарекох възнесенските отдушници.

Винаги така става, че заедно с прилива на Нова Енергия идват и останките на миналото – сенки от множество прераждания, в които Служители на Светлината са воювали на смърт едни с други, разобличавали са се като чудовищни еретици и са се убивали – често по мъчителен начин.

Сега в крайна сметка сме отишли светлинни години напред – само някакви постове и временни разприятелявания. За мен това е прогрес. То направо си е така. Колкото повече виждам голямата картина, толкова повече дълбока любов, приемане и разбиране ме изпълват.

Ние се опитваме да разобличим този или онзи с идеята, че ще си кажем истината. Това може и да е така. Ледът е тънък. От една страна всеки от нас има своята камбанария и усещания за момента, според които знае съвършено добре кое му резонира и кое не. Обикновено аз оставям тази преценки само за пред най-близки хора, които знам, че и така резонират точно с моя път в момента. Да изобличавам публично обаче ми се вижда ненужно. Защото онова, което е чуждо за един, може да е събитието на живота за друг.

Във всеки етап от живота човек привлича към себе си съвършения Духовен Учител, със съвършения набор от светлини и сенки. Точно такъв той може да свърши работа. Когато напреднем, ще привлечем друг, не по-добър, а също толкова добър....за новия етап от еволюцията ни.

Истината е че всеки идва със свои лични критерии за успех в живота. Затова и Учителите са различни. С течение на времето разбирам, че за мен успехът е най-вече в състоянието – радост, щастие, преживяване, красотата на историята, мъдростта, изразените таланти – те остават като енергия и се пренасят и в другите животи, не само земни, докато всичко материално се разрушава. Това не значи, че материалното не е важно, но то започва да отстъпва по значимост. 

Когато си щастлив отвътре, вече ти е малко по-безразлично, през каква външна изява ще се изразяваш и оставяш Пътят да те води с лекота. Преставаш да робуваш на имиджи, но и на анти-имиджи.

Много хора смятат, че ако някой пътепоказател изразява публично само своите най-високи енергии, той едва ли не прикрива човешката си част и лъже. Лично аз съм написала книга, в която не крия нищо от дълбоките сенки, с които е трябвало да се справям. Навремето и аз пишех негативни неща, с голям кеф. Изпод 23-годишната ми ръка излезе стихотворението „Мъртъв съм, мъртъв, мириша на гнило“ – като антитеза на „Жив е той, жив е...“ – тогава ми беше яко да го правя. Сега не ми идва отръки. Не крия ако имам сянка, напротив – изваждам я, преекспонирам я дори, но в ангелска енергия, насаме. След това се фокусирам върху онова, което ме разширява, радва и вдъхновява. Този процес, мисля, е описван през много автори по техния уникален начин.

Моето усещане е, че – дори и всички да ходим до тоалетна, повечето от нас затварят вратата и го правят насаме. Това прави ли ни лъжливи? Мисля, че не.. Разбира се, има начин да споделяме негативните си преживявания с другите. Няма да ги натоварим, ако кажем през какво минаваме искрено, но без да приемаме ролята на праведен изобличител.

Всъщност – дори да я приемем и да се хвърлим да разобличаваме поредното събитие или любим на хората Учител, значи точно така трябва. Защото по този начин пък даваме път на някои насъбрани негативности да се активират, но оттам и освободят. Следователно всичко е съвършено и май пак не успях да образувам лодкотрес.

Това е защото дълбоко обичам и ценя нашата общност на големи, израстващи Майстори. И колкото болезнени точки да има, а никой не се прави, че ги няма, то просто знам, че изцеление дебне навсякъде.