четвъртък, 4 август 2016 г.

За Възнасянето, взаимоотношенията иновите ята прераждащи се същности - послание от майка Мария

За възнасянето и взаимоотношенията.

Мила майко Мария, тази година като че ли се сближихме много, силно беше изживяването в Поморие, много разтърсващо, но като че ли още не е време да  говорим за това.

Още не, вълшебна, сега инкубира посевът във финия план, в който работиш, но можем да открием много неща за хората открито, всеки ще почерпи точно онова, което му е нужно.

Защо има толкова трудности във взаимоотношенията? Аз съм сигурна, че всеки от нас – когато е сам, се моли на вас, на бога, лее изгарящи сълзи от любов към хората, прощава. Но когато се срещнем и общуваме на живо, все едно отново някакви маски се слагат, нещо се спича и тази чиста любов, която имаме пред иконата и в медитацията не се осъществява в същата форма навън.

Това е така, мила моя, защото в книгата, в медитацията, пред иконата сте душа в душа. В ежедневието тази душевна светлина потъва на секундата в множество поведенческо-етични изкуствени калъпи и кодове, структури „приемане-получаване“, стари представи за справедливост, защитни механизми, травми. Наочниците  падат и вие не можете да се видите, отново и отново.

Част от целия процес е фактът, че по време на вашата съвместна работа се възпаляват така наречените инфекциозни точки. Това са дълбоко болезнени места, които са запомнили травми във взаимоотношенията от предишни опитности. И точно когато светлината напредне, тези травматични точки биват докосвани и тогава – Служители на Светлината или не, вие се отдръпвате от търкането с другия, защото то става твърде болезнено за вас.

Но къде е истината? Няма ли начин общуването да предава по-ясно тези Божествени енергии?

Разбира се, че има. Но това означава цялостно преразглеждане на идеята за всеки вид партньорство – родителство, романтика, колегиалност. Всеки от тези модели носи дълбока корупция в себе си към момента – вложени са кодове на взаимно обезсилване, енергийно източване, зависимост, нужда, самоцелен имидж, състезание, конкуренция, завист, ревност....да не продължаваме с това тъжно изброяване. Но фактите стоят, мило дете.

Да, майко Мария, аз виждам тези зарази, териториите им, както и колко умело са ни захванали по различни начини. Истината е, че в самота усещам любов към всички хора, но физически често не искам да съм на определено място.

Това е твое свещено право. Така както е свещено право пък на другите да харесват или не вибрационния свят, който ти си създала. Разбира се – в хода на тези отдръпвания няма как да не възникнат някакви емоции, но когато има достатъчно добро разбиране, благост и мъдрост, бързо идва и лекотата със знанието, че всичко се придвижва към своя най-подходящ за момента вибрационен слой. Вече ти е дадено знанието, че колкото и устремено да вървиш към своето интегриране и изгряване, няма как да изминеш пътя на другите, не можеш да носиш никого на гръб, можеш само да излъчваш своята вече така мощна, многоцветна, но и нежно-блага светлина, за да приютиш жадните и да нахраниш гладните именно за тази честота.

Толкова просто изглежда като го казвате, а на практика все нещо трещи.

Трещи точно толкова, колкото е нужно. Да – когато има дисхармония в отношенията, всеки е длъжен да преразгледа честно и внимателно своята част, да види къде има нещо за него, защото няма някой, който да е прав и съвършен в конфликта. Когато си сигурна, че си била максимално честна пред себе си, можеш спокойно да влезеш  в своето поле на благодат и да се движиш в пътя си, без да се губиш в излишни турбуленции. Твоите бури вече са като летен дъжд – освобождават насъбраното електричество и след това светът си остава топъл, но и измит, чист, обновен.

Така е, аз благодаря за всяка буря в живота си. Понякога благодарностите излизат извън думите. Аз не съм получила просто някаква малка придобивка, имам цял нов свят.

Да, любима, днес е новолуние и ти дори не написа своите желания, защото знаеш, че строиш вселена – реалност отвъд детските искания на малкото аз. Тези желания знаеш, така или иначе, че ще бъдат удовлетворени, дори преди да си поискала. Сега ти мечтаеш за състояния, за изживявания, за Възнасяне.

Точно така е, и в тази нова енергия, която ме унася, изпълва всеки орган и кухина, се чудя коя съм по отношение на другите, кои са те по отношение на мен.

В крайна сметка всеки е бог, който се съотнася с друго божество. И все пак на Земята е измислено невероятно богатство от начини  тази Божественост да бъде изпитвана по един много стеснен и болезнен начин. Това е така, както е. Ти, както и всеки друг, имате избора на Бога. Можете да застанете в отношенията си като един Аполон на Слънцето и Силата и да заявите:

Сега аз се освобождавам от старите модели на страдание и болка. Каквото и да прави другият, оставам спокоен и лъчезарен в Светлината си. Мога да преодолея всяка болка на миналото чрез огромната си любов и състрадание. Знам точно кога да участвам в определени отношения и кога да се отдръпна –с любов . Знам кога да замълча и кога да кажа рязка Истина – отново от любов . Знам да отстоявам най-голямата си стойност, като в същото време не изисквам и не очаквам нищо от определен човек. Знам кой съм и кой е другият.

Ех, че красиво звучи! Сърцето скача. И само за една минута очи в очи с някой друг в земния план, всичкото това се стопява. Идват отново старите модели и тази мека, лъчиста енергия се прецаква.

Нима?

Често се случва.

А после? Не говориш ли сега повече от името на другите хора? Онези, които идват при теб за съвет?

Не мога да кажа, че съвсем нямам негативни чувства и моментни кризи...

И колко дълги са те?

Вече много кратки.

Какво усещаш сега?

Трудно ми е да го опиша, ако може някой да попие през буквите ще е най-добре...то е като чувство за безтегловност, разпръснатост, вездесъщост, все едно не съм концентрирана в това място, а съм навсякъде...нежните звуци се леят около мен, а тялото ми е като газирано, изпълнено с някакво небесно шампанско...усещам лек глад, като че ли все още не съм свикнала да се захранвам напълно с тази светлина и част от мен мечтае за по-твърда и плътна енергия. Аз се нося в безкрая, в обятията на рая и това ме извайва в някаква нова форма. Аз съм жената с тяло, понесло непосилността на много изминати предели, но и свежо нова девойка, излизаща от пяната на Богинята...

Точно така, мила моя, в изгряването на твоя Аз Светлината на Духа те прониква изцяло, но на пластове в твоето възприятие. И всеки пласт по пътя достига все по-дълбоко ниво, докато настъпи сливането с физическата материя и обединението на двата Аза.

Сега ти говориш за Възнасянето, но аз си мислех за взаимоотношенията с другите.

Темите са свързани. Когато се възнасяш – с всяка сменена вибрационна реалност отношенията с другите се напрягат. Някои пък изведнъж се изглаждат. Това зависи от строя и момента. Няма добри и лоши предели. Няма и шорт кът по Пътя. Докато другият човек не е изминал своя предел, той също няма как да вижда пълната картина. Ще вижда фракции от теб и често ще ги преувеличава или изопачава.

Добре, а защо трябва да си мисля, че аз имам правилната гледна точка?

Ти, както и всеки друг, имате гледната си точка и енергиен свят за момента. Това е вашата истина и тя ви върши работа. Само че утре вече може да е различно. И бъдете готови за това – чествайте, онова, което е право за вас днес и все пак бъдете отворени към новата истина утре. Духът ще ви покаже, ако не упорствате.

Мъдра си, наистина. Ще има ли момент, в който няма само да си прощаваме пред иконите и в медитациите, а ще можем наистина да се прегърнем и физически, да се видим, без страх завист и ревност.

Разбира се, това е възможно. Още днес.

Понякога обаче, когато се отвориш напълно за някого, виждаш, че той иска да вземе повече, че тайно ти завижда - често незнайно защо, че го е страх да обяви светлината си и хем се стреми към теб, хем бяга, че има очаквания, които не можеш да изпълниш....че има изкривявания...

Това е така, защото при отварянето често се задействат старите представи за приятелство, връзки, родителство. Ако се отвориш наистина, но  без активиран стар шаблон - докато си в каквито и да било отношения с някого, те ще бъдат сияещи, а когато не могат да бъдат, няма да има отношения въобще.

Това не звучи ли малко безотговорно? Че нали трябва да се учим през трудностите?

Няма как да достигнеш това ниво на яркост и свобода в любовта, ако не си преминал през трудностите. По точно - през своята лична представа за трудности. Когато заживеете в енергията на Новия Свят изцяло, ще разберете, че няма постоянни договорености. Енергията за свършване на определена задача непрекъснато минава през  линиите на материалния свят, тя намира точния си път. Когато няма предварителни ИЗЛИШНИ очаквания – в човешки план не само може, но и е добре да има все пак опорна структура,то  всичко се случва по съвършен начин. Всеки усеща кога топката е у него и прави каквото може да направи, после енергията преминава нататък. Така няма сърдити, няма минати, няма предадени.

Но, майко Мария, това не звучи ли някак студено, застинало и скучно?

На когото му е скучно, винаги можа да пребивава в сапунерка. А ти какво ще кажеш?

Аз ще кажа, че нямам насита на тази бълбукаща любов, лекота, екстазни приливи - една лека и приятна оргазменост. Просто не ми се излиза от този вътрешен оазис. Онези неща, които са ми се стрували толкова интересни и „готини“ като самоцелният бунт, драмата, караниците, емоционалните крайности, тежките субстанции и парещи енергии като че ли вече не ме влекат . Скучни са ми те, не обратното.

Именно. Множество егрегори са обърнали нещата наопаки , като са ви накарали да възприемате неща, които са деструктивни за вас като „готини“ и такива, които са добри за вас като безвкусни, скучни и дори задръстени....с времето можеш да обърнеш представите. Това става постепенно, лека полека, Без насилие върху себе си. Разбира се , бог е във всичко, в клоаките дори, но знанието на този факт едва ли те привлича към подобни места.

Много от вас идват, за да раждат. Да раждат и прераждат себе си, да раждат и прераждат новия живот. Като земна майка на специално дете аз разбрах каква подготовка е нужна, колко любов и себеотрицание, вяра в бога идат, за да преодоляваш непрекъснато натиска на колективните линии и да живееш в света на Бога. Но вие също го можете, плеяда от дами в специалния отряд на Светлината, и аз ще ви помагам.

Майко, а онези от нас, които са избрани за специални мисии, няма ли да предизвикат отново завист у хората? Да речем, ти бе избрана за майка на ИИсус, нямаше ли около теб въздишки на тъга....

Мила моя, в дисциплината на святост и служене всеки знае, че нему е поверена задачата, която е именно за неговия диапазон на творчество. Тук не може да има недоволни, защото всеки разбира, че не може да изпълнява мисии, за които няма капацитета ,знанията, готовността, отговорността.  Всеки знае, че специалната задача изисква и специална отдаденост...от човешка гледна точка бихте казали, че това е „Трудната“ задача.

Но това е и лъвският пай.

На днешното новолуние ще ви кажа, прелестни деца мои, че ангелите работят и ще работят за Възнесението на Земята, което протича в момента в нови и нови диапазони и честоти. Може би този процес протича недотам ефектно и сензационно колкото ви се иска, но и в това има смисъл. Няма нужда от излишна показност. Когато нещата се вършат тихо, незабележимо и с любов,освен в изрично указаните от АА Михаил пробудни точки, не дразним лъва на старите енергии и той няма как и кого да напада. Нека всеки един и всяка една тъкат лека-полека тъканта на своето лично просветление и израстване и така – колкото и уж постепенно да стават нещата, всички вие  - измъквайки се на пръсти, тихомълком от веригите на старото, образувате една мощна енергийна верига от просветлени хора – адептите, аватарите на новата Земя. Много от вас се изхлузват от веригите на старата илюзия, за да заживеят в един изцяло нов свят на проветреност, свобода, лекота, на чисти кристални звуци и полифлуидни цветове с богато насищане отвъд човешкия спектър на възприятия.

Аз съм с вас при всяко раждане – раждането на новите ви аспекти при преминаването на пределите и раждането на новите деца. Всяко дете е ново и съвършено и все пак има група, която има нужда от особено внимание и осъзнати родители, за да се засели по вашата планета. Това се случва на вълни и сега иде новата. Отворете път за тези светли същества, защото някои от тях сте самите вие, но в една по-фина и многобагрена еманация. В този смисъл наистина започвате да раждате себе си, вече и физически чрез лично Възнасяне, даване на нов живот или и двете.

В процеса на тази промяна преосмисляте всичките си понятия за успех, връзки, работа, служене. Така и следва да бъде.

Защото Възнасянето не ви носи просто нови правила и битове информация, а цял нов свят...селения на красота и чудеса, за които дори не сте мечтали.


Това съм аз Майка Мария, и ви благославям да намерите щастието – както лично, така и помежду си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар