Независимо от смените в езотеричните моди и настроения, това
си остава моята страст и главно житейско задание.
То е процес, за който може да се напишат романи и доста
голяма част от тях вече са по рафтовете на книжарниците. Един прост начин да се
обясни всичко е и с термина Въз-слизане. Поетапно все по-голяма част от нашите
високи аспекти се влива на порции светлина във всичките ни тела. Резултатите –
нови дарби, жизнени линии, пречистена карма, обновление във всички сфери на
живота.
Каква част от всичко това е илюзия и каква – реалност. Ето
един въпрос, който всъщност изисква многоизмерен поглед върху нещата.
От висока гледна точка нашата реалност е илюзия и обратното.
Дори това да е ясно, е добре да си дадем сметка как можем да откачаме и да се
възнасяме от един слой в друг делово и разумно.
Ами да – вече живеем в ерата на триализма, т.е. няма
отблъсквания, ерго - можем да откачаме трезво и разумно.
В течение на няколко много интензивни години получавах моите
насоки, голяма част от които съм споделила публично; къде спокойно, къде – не чак
толковаJ),
наблюдавах ставащото.
Разбирате ли, Осъзнаването не е състезание по правота, а
едно честно и непрекъснато пресяване на истина от неистина.
Има много неща, които – според моя светлинен компас, са истина
– има космически кораби, извънземни, епохални краища на цикли, портали, астрологични
подпомагащи явления, светлинни фондове за изобилие и т.н.
Онова, което вече се оказа неистина, бяха множество различни
предсказания (тяхната мода отминава, защото сега идва ред на осъзнатите
Майстори, които не чакат някой да им пише сценария отгоре, че те да го познават
после, хвърляйки ориз. Насоки ни се дават - да, има водачество – да, но те
идват с цел да ни подпомогнат по пътя, а не да ни обрекат на този или онзи
вариант. Освен това – вече можем да говорим с ангелите и водачите си в прав
текст.) Неверни се оказаха сценариите за спасяване на добрите на космически
кораби и изпаряването ни в орбита по светлинни тела. Неверни се оказаха и
изкривяванията в посланията за разпределението на светлинните фондове на
Изобилие.
Именно тези изкривявания наричам илюзия. Те идват тогава,
когато ние хванем нещо от ефира, но го пречупим през човешките си представи.
Изкривяванията идват от бързината, еуфорията, истерията, прекомерната мистика –
все съпътстващи езотеричните явления енергии досега.
Ако си дадем достатъчно време обаче, ако упорито и
целенасочено минаваме етапите по пътя, много скоро започваме да интегрираме
новите знания и светлина, така че те се превръщат във вече отпечатана през
опита ни истина и така се материализират. Ако се опитваме да се надскочим
прекалено бързо (не казвам и да се под-скочим, баланс му е цаката), ние
изкривяваме светлинните модели, защото още не сме разгърнали многоизмерното си
мислене и усещане.
Когато всичко стане по реда си – под мъдрата насока на
Висшия ни Аз и ангелите, то в съвършения момент минаваме на следващия етап/ниво
и тогава тези истини светят чисти и видими през аурите и гласа ни (най-напред
се изпълват фините тела.)
Най-труден за всички е невидимият период, в който сърцата вече
усещат ставащото и пеят в екстаз. Външният свят и обстоятелства обаче, остават
инертни за дълго време и вие се чувствате като кретен, който скача и пърха от
радост и възбуда вътрешно, а външния свят му крещи обратното. Тъй като на този
етап видими промени няма, а – ако ги има, те дори са за по-лошо (губим работа,
приятели, интереси, дори понякога желание за живот), често вярата ни отлита и
решаваме, че се самозалъгваме.
Пиша този материал именно с цел да ви подпомогна да намерите
онзи тънък баланс между истина и самозаблуда.
Виждате ли, няма определена “отгоре” дефинитивно истина или
заблуда, няма определена реална реалност и друга, която да е илюзорна. Има
реалност, към която вие принадлежите повече или по-малко. Има реалност, която
сте усвоили чрез настройка на вибрациите си.
Съответно – онази реалност, с която резонирате по-силно, е
истинската за вас, а другата – илюзията. Ако – докато не сте интегрирали в
достатъчна степен своите знания за висшите си аспекти, се опитвате да се
убедите, че сте възнесени, любящи и могъщи, някакво подло гласче много бързо ще
ви каже, че това е голяма самоизмама. На този етап то ще си има правото. Ако
продължите кротко работа и говорите редовно с него обаче, ще дойде моментът, в
който наистина ще сте интегрирали по-голяма част от светлината си и неговите
провокации повече няма да бъдат верни.
Така че способността да усещате флуидността и тънката граница
между измеренията се превръща сега в основно ваше умение.
За някои хора моята основна реалност (има и връщания, за тях
сме говорили), на радост и любов, танци и музика, е много утопична и илюзорна;
и от позицията, от която гледат, са прави. За мен обаче, тя става все
по-естествено състояние – наистина изстрадано, изпитано, проверено и преживяно.
За мен пък реалността по улиците става все по-откъсната някак . Може би това е
прословутото умение да си в света, но не от него. И това не е бягство. Самият
факт, че сме тук и сега, в телата си, че творим за просветлението, означава, че
си вършим работата. Само че работата на голяма част от нас е да създаваме нова
и лека реалност, а не да робуваме на старата. Така че – когато си приключим
договорите, бавно, но сигурно биваме отделяни от всяка вибрация, която не е
повече в хармония с нашия избор да бъдем едно със Светлината си.
Това е постепенен процес, който има своите специфични етапи,
изпитания (наистина са такива от човешка гледна точка), проходи, стеснения,
разширения, подсилвания. Това е строго индивидуален план и всякакви сравнения
са напълно неуместни (по-навик от училище, го правим непрекъснато обаче –
сравняваме се, отблъсквайки различните части на пъзела едни от други, докато
тяхната цел е всъщност да се допълват.) Всеки от нас следва да измине своя път
и да усвои задачите, които сам си е поставил преди да се бухне в този живот. За
никого няма привилегии или шорт-кътове, просто защото от вселенска гледна точка
това би било нелепо. В същото време – при добра крачка, непрекъснато получаваме
освободителни и улеснения по Пътя. И де факто – противно на онова, което ни се
струва (на мен – включително), се движим с шеметна скорост по спиралата на
еволюцията.
Вашите най-големи пробиви е възможно понякога да останат
самотни и въобще незабелязани дори. Често съм ахвала от почуда как така – аз
съм постигнала нещо нечувано в еволюцията си, а съм си все същата и около мен
всичко се блъска с все старата суета и грохот. Но това няма значение (освен за
малкото Аз.) Подвизите на Духа и пионерските пробиви се записват именно където
трябва и техните цветове и светлини ви остават не за цял живот, а завинаги
(защото смърт, както знаем, няма.) Светският успех може да настъпи по-късно, но
той вече не ви интересува чак толкова.
Независимо от това дали сме сами или придружени от
множества, следва винаги да пазим центъра, да наблюдаваме его-то, да следваме
знаците и сърцето, понякога – против логиката на ума.
Това са все умения, които ни помагат да правим пробив в
“новата реалност”, да я усвоим и интегрираме, за да я направим “своя”.
По този начин всякакви спорове за това кое е реално и кое –
не, започват да стават смешни, защото в крайна сметка всеки е прав за своя етап
(нарочно не казвам ниво, защото звучи елитарно и лесно подвежда.) Всички етапи
и нива са “добри” и са следствие на нашето осъзнаване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар