Загубени в превода - възможни недоразумения и препъни-камъни при превода от ангелски на човешки език.
Петимни сме за красивите ангелски послания, но в същото време се случва да изпитаме и дълбока фрустрация от някаква разлика в нашите очаквания и онова, което получаваме като предложение и информация. Мен открилите се възможности да работя със светлина, да заземявам енергии, променям жизнени линии, да работя с ДНК, ме карат буквално да квича от радост и възторг - като малко дете, току що получило голям набор от вълшебни пластелинчета. От друга страна уважавам безкрайно факта, че не всеки човек разбира този нов, ангелски език и за да бъдем напълно откровени - въпреки целия ми възторг и бурен устрем, аз също си имах моите големи пропасти и затруднения, затова префинвах и уточнявах информацията много пъти, този процес продължава и в момента.
Ето защо искам да ви обърна внимание на някои термини, които просто крещят за внимание и уточнение.
Златна врата, портал - когато ангелите ни казват това, може би си представяме, че ще влезем някъде, откъдето няма да се върнем повече. Тя, златната врата много ни влече, обаче всички се боим: ами ако преминем някакъв point of no return - точка, от която няма връщане назад? Напомням - преминаването през златната врата не означава, че ще изчезнем през нея. Тя се отваря, за да пропуска светлина към нас - влизайки през нея, ние приемаме светлината на истинското си Аз, но това не означава, че напускаме тялото.
Смяна на жизнени линии. Отново, по човешки начин, си представяме, че напускаме едни релси и скачаме на други, по които няма да виждаме познати градове и хора. Смяната на жизнените линии и поемането на план А, обаче, означават друго - че разгръщаме най-високия си потенциал, приемаме Божествените си правомощия и започваме да действаме много по-мащабно и обемно. Целият замисъл е да внедрим този потенциал в сегашния си свят, а не да напускаме земята, за да го търсим някъде "другаде". Някъде "другаде" така или иначе си знаем, че имаме всичко това; тук, на Земята, обаче, още се бъхтим в средновековни страхове. Тук, на земята, е истинската тръпка да изразим творческите си потенциали, защото тук те са безценни като вода в пустиня.
Прощаване с досегашния вариант на линейното време. Това, отново, не означава, че ще се озовем в пълно безвремие. Всъщност линейното време ще продължава да действа още известен период като изкуствено поддържано споразумение с цел да се извърши плавен преход между линейно и сферично време. В интерес на истината доста от нас (аз съм една от тях) сърфират успешно между двете. В някои моменти все едно времето - напук на факта, че всъщност се забързва, просто изчезва. Няма го. След това - в чест на уговорката да си играем на 3Д с другите, се връщаме към илюзията, че е четири без пет и тръгваме за уговорката. Когато се "простим" с линейното време в досегашната му форма, това не означава, че ще загубим представа за него или памет - нищо подобно. Просто усещането е за една много приятна лекота и флуидност. Натискът на: "Оле, време е за еди какво си." "Нямам време", "Времето ме притиска","Часовникът цък-цък" и ред подобни и любими на човечеството програми просто ще започне да изчезва. Дори неща, които по канон са вързани с часовници и време,като гледане на бебета и готвене, ще разхлабят хватката си значително. Традиционно свързвани с времето проблеми като остаряване, дегенерация, износване, изхабяване, умора, ще започнат да се променят бавно, но сигурно към едно равновесно положение, при което в един и същи момент ще можем да черпим дивиденти от всички проекции на времето, без да се движим непременно в една линейна посока. Уф, пак звучи сложно, а го виждам и усещам толкова ясно. С две думи - няма страшно, хем вълкът ще е сит, хем агнето - цяло - казано по нашенски. Известен период от време ще имаме на разположение и двата варианта.
Окончателно пречистване на линиите на миналото. Това не означава, че скъсваме с предците си - просто взимаме едно твърдо решение да пречистим товара на личната и родовата карма - с този товар няма как да се слеем хармонично с Новите Енергии, а тъй като те така или иначе вече навлизат в нас, сме всякак на далавера да свалим раниците с камъни. Можете да видите миналите линии и като лъчи от светлина, които имат по себе си черни символи - изкривявания, носени от век на век и род на род. Вие не режете лъчите, не късате линиите, а пречиствате тези черни паячета, след което оставяте лъчите чисти. На рода си само благодарите от все сърце и помолвате да бъдете освободени от тежестите, за да можете да възприемете повече светлина от духа си. Окончателно е дума, свързана с човешкото време, във вселената няма край и начало в нашия смисъл; в случая тя означава, че изцяло сте решили да действате над дуалността и придърпванията на кармата. Сложили сте край на едно нещо, за да положите начало на друго. В дуализма това означава или-или. В по-висок план няма резки разграничения и строго определени ограничения - там всичко се слива; от новите жизнени линии вие винаги можете да обхващате всички останали - ако се наложи и толкова ви се прииска, ще можете да се компресирате и да се върнете назад към добрата стара карма и добрите стари затвори. Но дали ще искате да го направите?
Прекъсване на етерни корди, кукички и т.н. - това също не значи, че скъсвате връзката си с любимите хора, вие прекъсвате онези потоци енергия, през които взаимно се захранвате със замърсен материал. Когато прекъснете тези връзки, през които близките ви точат човешка енергия и то често - негативна (така сме били захранени, на това сме свикнали), вие не скъсвате задължително с човека, просто издигате връзката на по-високо ниво, като започвате да се захранвате през свещените сърца, в които източникът на любов и светлина е фактически неизчерпаем. По време на този процес, разбира се, може да има много турбуленция и драма, то е все едно да кажеш на някого - от днес спираш луканката, защото е вредна и минаваш на моркови, поне аз няма да ти давам друго. Ако искаш толкова луканка, можеш да намериш друг луканкодонор. Това звучи смешно, но си е така. Само че - след турбуленциите често настъпва мир, за какъвто не сте и мечтали.
Ето конкретен пример - аз направих това между мен и майка ми и какво стана - не сме се разделили, тя прие моите занимания, а аз уважавам нейните. Не се караме и дърпаме повече за това кой какво харесва и аз мога да правя всичко, което обичам, без тя да ми образува вина. Тя не идва на моите сбирки и аз уважавам решението й, защото виждам, че съзнанието й не е готово за това. От друга страна тя приема вече факта, че аз го правя и винаги си дава сърце и душа в малките лакомства, които приготвя за срещите. Прекрасен вариант, а? Както виждате - в този случай прерязването не означава пълен разрив. В някой случаи може да последва и раздяла с близки хора и приятели, но това пак е за добро. Онези, които са идвали вкъщи знаят в какви закачки и лиготни си живеем с майка. Приехме се след епични и дълги Михайловски борби.
Прерязване, прекачване, пречистване - тук отново се губим в дебрите на линейното време. От една страна ни се иска това да стане от раз - клъц и готово - както е, да речем в хирургията. Много рядко може да стане и нещо подобно, но всъщност процесът тече с известна продължителност в нашето човешко време - това става по този начин, за да се даде време на всички участници да свикнат с промените, да ги интегрират и усвоят в свой темп. Пак неща, свързани с време и нашата представа за него. Ако човешкото ни аз си представи, че всичко това ще се случи в миг, то наистина ще бъде шокирано. тъй че - нека бъдем търпеливи с човешкото ни аз. Съвършеният темп и връзката с интуицията ни водят вещо през процеса. Един ден те ни казват: Скачай, сега е моментът, яхвай гребена и не му мисли, защото дивидентите са огромни. Друг път ще ти кажат: стой, инкубирай, премисли, отсей, интегрирай.
Възнасяне или Въз-слизане?
Нарочно наричам процеса Възнасяне, а не Възнесение, защото възнесение звучи като еднократен акт и пази този прекрасен, отвеян църковен привкус. (Той е разкошен, но наистина звучи далечно.) Възнасяне идва отрезвяващо и по-солидно - като един непрекъснат процес, а не еднократен акт, каквото и си е всъщност. А най-добрият термин, който използвам на практиките е Въз-слизане.
Всичко е въпрос на възприятие. Но със сигурност Възнасянето в днешни дни не е избор на единици - избор, който ще те отдели от света, а процес, през който на вълни преминава цялото човечество. Т.е. - сега то става норма, а не изключение, разбирате ли? Сега вече е нормално да си свързан с Духа, просветен и ярък, все по-старомодно и нежелано става да работиш в ригидните, отживели модели на лицемерие, алчност, конкуренция и борба за оцеляване.
Затова ви предлагам да си представите не че ще излетите в орбита и в някакво далечно, непознато пространство, в което няма да видите близките си,; Представете си друго, много по-красиво нещо:
Вие си стоите тук и сега, а към вас слиза като огромна, разноцветна светлинна конструкция цялостният комплекс от дарове, качества, цветове и таланти на духа - цялата Светлина, която сте събирали през еоните от време, измеренията и вселените. Представете си как използвате тази светлина, за да изграждате нов живот за себе си и за околните, как чрез тази светлина лекувате болните и утешавате онеправданите, представете си как чрез тази светлина запалвате хиляди сърца около вас, така че те също да намерят най-голямата си страст в живота, да бъдат ръкоположени и обдарени с всички изначални модели на Божествените атрибути и качества, които някога загубим, ала сега си връщаме отново.
И ако някога имате отново съмнения, а вие със сигурност ще имате, винаги казвайте вълшебната фраза: И нека стане онова, което е за висшето благо на всички, в най-съвършения момент. Така вашият избор ще бъде съобразен с всички останали, които обичате и в крайна сметка - през каквото и да се премине временно, резултатът ще е повече от блестящ за всеки един от нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар