ПРИЛИВИТЕ НА СВЕТЛИНА или КАК ДА СЕ ПРИДВИЖВАМЕ НАПРЕД ПРЕЗ СТРАХОВЕТЕ
Не знам дали сте забелязали, но подзаглавието на първата част на книгата ми се казва "Тунелът на сенките." Втората част - която ще пиша през януари, има подзаглавие "Приливи на Светлина."
Истината е, че двете вървят заедно. Всеки нов прилив на светлината изкарва на повърхността нов набор от страхове, погрешни убеждения, блокажи; всеки нов прилив премахва похлупаци, изтрива импланти, деактивира стари програми и активира нови.
В този процес е естествено да се възродят всякакви страхове, стари болки, странни състояния. Разговаряйки с хората виждам, че цяла една такава вълна помете България (вероятно и света, но аз имам поглед върху нашата страна.) след подравняването на 20-05. Всякакви суеверия, страхове, паранои и агресивни егота изпъплиха на повърхността - както индивидуално, така и колективно. За много - включително и за мен, лятото беше изпълнено с тежки, стари енергии.
Това, обаче, е естествено, това е част от процеса. За да започнем да работим колективно в новите структури, се налага да извадим на показ, осветим и преосмислим всички вярвания, които векове наред са ни държали в суеверна мъгла.
Не един и двама души се обръщат към мен с въпрос дали не са обладани от тъмни сили, демони и тем подобни. Изглежда, любителите на всякакви "тъмни" чувстват неистова нужда да сатаносат някого и да хвърлят наляво и надясно сенки и страхове. В същото време подобни хора ни правят огромна услуга, защото у много от нас - особено активните Служители на Светлината,все още дреме сянката на инквизицията и масовите истерии от средните векове. В контекста на сегашния момент такъв "удар" отвън ни помага да изведем сянката на слънце, да си я гушнем и освободим в светлината веднъж завинаги.
Нека се изясним - аз не отричам, че има ниско-вибриращи астрални същности и места, изпълнени с мрак, демони, сукуби, инкуби и т.н. Само че случаите на истинско обсебване са много редки; вярно е също така, че подобни хора наистина се нуждаят от специалист.
Аз лично около себе си, обаче, такива хора не познавам. Т.е. - в най-общия случай става въпрос не за обсебване, а за индивидуални сенки, които биват предизвиквани отвън, за да се освободят веднъж завинаги в светлината. Има и много авто-сугестирани състояния. Но някои хора просто обожават драмата, не бива да ги съдим.
Можете да простите на хората, които непрекъснато се опитват да ви вкарат в някаква параноична шпионска игра, да припознаете у себе си онази част, която все още свято вярва в тази непрекъсната врагомания.
Нека бъдем снизходителни към себе си - та ние сме били научени на това от малки, направо сме закърмени с истории за врагове на народа, КГБ, ЦРУ-та, Държавни сигурности и какво ли не още. Филмите по телевизията - поне по нашата, 90 процента разказват истории за оцеляване, борба, при която един печели, друг губи или умира, изпълнени са с мании, престрелки, алчност и насилие.
Тези енергии много бързо всмукват хората и често наблюдавам как някоя прекрасна новина предизвиква миг искра и ....толкова. Дойде ли ред за противоречие и спор, обаче, неизвестно защо много хора се хвърлят като мухи на мед на темата, нарояват се коментари, обяснения и енергията отива....в егрегора на спора, не за позитивна цел.
Съгласна съм и че понякога е за добро пък да отстоим аргументирано своята истина, в някои случаи се налага да обясним. И все пак е добре да внимаваме за излишъка, който идва от желанието на егото ни (моето не е изключение) за правота. наблюдението и практиката много бързо ще ни покажат кога енергията ни води към изява и аргумент и кога ни води към въздържание.
Пиша този текст с цел да успокоя всички, които се оплакват от черни мисли, понякога желание да напуснат света, силно отрицателни чувства, често дори силна ненавист, агресия, злоба и т.н.
Всеки от нас - без изключение, притежава в някаква степен и такива емоции. Това не е срамно - то е част от нашето наследство и опитност. По ред причини - най-вече поддържането на определен социален имидж, ние не си позволяваме да ги изразим и ги потъпкваме навътре до такава степен, че сами изгубваме ключа към тях. Много хора споделят, че просто не могат да си стигнат до дълбочинните емоции.
Ето защо понякога Висшето Аз използва методите на друсането, шока, внезапния прелом. Защото раздрусването помита стените, които сме изградили и изважда сенките навън. Това разделение на Аз-ове е условно и все пак съществува в началния етап - човешкото ви Аз още не вижда цялостния план и от негова гледна точка му се струва, че му се случват съдбовни и несправедливи неща.
В такива случаи единственото, което можем да направим, е да припознаем собствените си тъмни страни и да започнем един дълъг, прилежен, мащабен процес на трансмутация и преображение.
Обстоятелствата отвън може да предизвикат тези сенки, но те - сами по себе си, са безпомощни, освен ако ние не им дадем власт.
Преди нещата не са стояли точно така, защото времената са били други. Т.е. - животът е бил много по-строго детерминиран, и някои събития наистина са идвали като че "по съдба", неотвратимо.
В епохата на прехода, обаче, ние имаме по-панорамна власт над живота си поради факта, че вече се свързваме успешно с Висшия си Аз. Това ни дава много, много по-големи правомощия. Не защото преди някой ни ги е отричал, а просто защото не сме помнели и защото масовите вярвания са ни манипулирали да се считаме за безпомощни мравки.
Освен това - в момента воалите са почти съвсем излинели, а това значи, че можем да ползваме ангелските енергии в невидяно от Атлантида насам съдействие.
Преди - за да достигнем висшите измерения, е трябвало да копаем през ниския астрал с караконджолниците, а сега вече има заземени стълбове-портали светлина по цялата земя и - образно казано, шорт-кът към високите измерения.
Помнете - имаме избор; като цяло наистина се налага да преминем през тунела на сенките, за да се пречистим, да припознаем собствения си принос към мрака и да се подготвим за приемането на светлинните тела, а тях с тези скоби, раници и патерици няма как да въплътим.
Така че - благодарете на вашия тунел на сенките. От друга страна, обаче, това пътуване може да е ударно и кратко. Няма нужда да се заседявате там. Не препоръчвам и да се връщате назад. Не за друго, а защото рано или късно пак ще ви преведат оттам. И все пак за всеки моментът е различен, не съм аз човекът, който може да го определи - това е приоритет на висшия Аз на всеки от вас, както и на вашите водачи.
Много хора изпитват дискомфорт в началните фази на приемане на светлина и това също е естествено - вече сме говорили за това. В същото време тя, светлината, си е вече тук, залива ни - просто я виждам в ефира, става все по-ясна, лъчезарна, блага, малките частици на сътворението валят в момента и ни бомбардират от всякъде.
Няма вече къде да ходим, всеки по реда си ще мине през този процес - по един или друг начин.
Но за да ни е по-леко, нека обърнем погледа си навътре и честно да почистим собствения си килер. След което целенасочено да поддържаме визията, че може и да има тъмни конспиратори и какво ли не, но никой не ни кара да ходим там. Както в Ню-Йорк има гето, има и богаташки квартали. И двете са реални, нали?, но изразяват съвсем различни вибрации. Къде ще отидем, е наш избор, а ако висшето Аз все пак ни преведе през тъмнината, трябва да помним, че това ни е нужно за момент; но като цяло, ако продължим да упорстваме в добротата, прошката и любовта си, ще бъдем изведени от неприятната вибрация в точния момент, за да не се киснем никога повече в нея.
Моля ви - всички, които усещате ангелските енергии, не забравяйте за АА Михаил, той е тук, за да ви превежда през сенките и мъглите, той е винаги на ваше разположение и ще ви предпази от всяка енергия, която не е за най-висше ваше благо. Ако все пак нещо "неприятно" ви се случи, знайте, че то е за да ви събуди и да ви даде осъзнаване. Всичко излишно, обаче, може да бъде лесно и елегантно отстранено с меча на Михаил, както и с нежната му любов, която ще ви обгърне, успокои и приласкае, когато сте тъжни и самотни в бурята.
В момента най-важното е да виждаме пред себе си фокуса - Истинския си вътрешен образ. Акашите стават все по-ярки, чисти и детайлни - едно място, в което мога да видя комплексния образ на човека - това е толкова въздигащо усещане, че никога не мога да му се наситя. Това е образът, който всеки от нас крие дълбоко в сърцето си - един сияен образ на доброта, светлина, творческа изразеност и състрадателност, който си струва труда на изстъргващия период. Защото изваждането му на бял свят е неистов екстаз, както за самите нас, така и за всекиго, който е в близост до такава прекрасна вибрация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар