Ваня Стойчева - Възраждане в Светлината

Задушаващият хват на "Колко."


Този материал ми се върти от известно време в главата. Когато споделих идеята си с една приятелка, тя ми напомни, че нещо подобно има и  в "Малкия Принц."

"Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват: "Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?. Не, те ви питат: "На каква възраст е той? Колко братя има, колко килограма тежи? Колко печели баща му?" Една тогава смятат, че вече го познават. ..."

Естествено, чела съм книгата, но точно този пасаж го бях забравила и колко навреме се появи той отново....

В едно от посланията на Стийв Родър пък, групата каза следното: "Когато ви е студено, имате нужда от одеало, с което да се завиете и когато го получите, изпитвате щастие. Работата е там, че вие започвате да смятате, че ако получите пет одеала ще бъдете пет пъти по-щастливи, а това не е  точно така." ( цитирам по памет.)

Направо е задушаваща мисълта до каква степен нашето общество робува на цифрите.  Да речем, "на колко години си" - от деца ни подхващат с това. Често, представяйки някого в списанията, лепват по една цифра за годините до името, все едно това е предопределящото, и за много хора то наистина става такова... Задушаващи са размерите за дрехи, в които искат да ни напъхат, за да сме еднакви, (когато бях в Англия, това беше грандиозен фактор - трябва да си размер 8, максимум 10, на 12 вече се гледаше с леко презрение:)));

Пристрастяването към горните цифри води до едно от най-ужасните изкривявания - анорексията, отказът на жената от нейната естествена плавност, заобленост и сила. Единствено  килограмите и размерът на дрехата определят личността едва ли не - всичко останало е без значение.

Задушаващи са рейтингите, продажбите заради самите продажби, тиражите, които се слагат като число преди съдържанието на книгите, дисковете или които и да било продукти; задушаващо е броенето на поклоници и последователи, слагането на която и да било бройка пред съдържанието. Могат да бъдат задушаващи и онези числа, които ни биват налагани като задължителни, дори това да се отнася за асани или часове медитации. защото всеки си има негово индивидуално съвършено "колко."

Естествено, читателите на този блог са достатъчно мъдри хора, за да усетят, че няма да отхвърчаме в обратната крайност на "Колко.", която е лицемерната поза на егото: " Ах, на мен не ми трябва бог знай колко, мога и без нищо."  Тази крайност пък ни отрязва крилете и естественото желание за разцвет и творческо могъщество.

Къде тогава е истината?

Докато свят светува, ние, хората, ще искаме да бъдем, здрави, красиви, стройни, успешни, да ни се разпространяват продуктите, да се пълнят залите и да са разгръщаме и разширяваме във всеки един аспект.

Просто е твърде инфантилно да поставяме цифрите най-отпред и ще ви кажа защо. Защото бройките следват духа, а не обратното. И всяка бройка ни води към нещо по-добро, стига да следваме пътните знаци и винаги да избираме най-доброто. Така понякога 2 може да ни доведе до 2000 и обратното. Т.е. - всичко е преходно. И ако сме се пристрастили към бройките на години, килограми, почитатели, тиражи и продажби, ще изпитаме нечовешки мъки в моментите на естествен спад, защото животът е такъв, че всичко се движи на вълни. И да се пристрастяваш към гребена или долината на вълната е еднакво излишно, ако си приел, че просто си избрал да плуваш и да следваш доброто си течение.

По пътя към възнасянето, ние неизбежно ще узнаем 2 и 200, за да попаднем най-накрая в онази блажена нулева точка, в която ще изпитваме безпределна радост, независимо от това в коя фаза на колелото се намираме. Защото нашето истинско Аз се рее с тази цикличност, но то е извън нея. Инак би следвало цял живот да се мотаем между нездравата еуфория и депресията, а и двете състояния се енергоизстискващи и крайни.

Ние вече  ще знаем, че когато минаваме през спадове, това е за наше добро, за наше израстване и  обучение, както и че именно оттам минава пътят към екстаза, разцвета и пълната материализация на мечтите ни.

А когато по естествен път дойде вътрешното ни сливане с Твореца в нас и това доведе и до външни резултати, мирно и тихо ще  ликуваме  отново, защото за човешкия дух е естествено да се радва на постиженията и успехите. Този път радостта обаче ще е в Божествения периметър, защото сме приели и спадовете; и така няма да разклащаме махала...

Завършвам този материал с пожеланието всеки от вас да намери своя уникален скок към Божественото му АЗ. По този път никой не може да ви наложи унифицирани стандарти, защото всеки си има своите оптимални количества, а човешката логика и недодялано сравняване често само ни объркват, вместо да ни извисят. Връзката с Висшия аз обаче ще ви покаже много точно откъде минава вашата пътека. Не забравяйте също така, че във висшите измерения ние също си имаме свои "амбиции" но те винаги се отнасят до ...качества...като състрадание, мир, здраве, изобилност,.....

Вярно е, че измеренията също имат номера, вярно е че и светлинните коефициенти често се дават в проценти, но за разлика от нашите общества, във високите селения това е само един показател, който обаче не се третира като добър или лош и не предизвиква крайни реакции, защото там разбирането, че всичко е съвършено такова, каквото е, си го има априори.

Убедена съм, че ако тръгнем по обратната линия - първо да развием качествата с детско упование и възторг, ще видим, че и онези резултати, за които така копнеем, ще почнат да идват сами, без излишни усилия и ще са в точния за нас вариант. Когато колкото е съвършено.

Най-важното е как сме си свършили работата - раздали ли сме себе си, били ли сме максимално честни, искрени, любящи, предали ли сме на другите изцяло своя собствен заряд? И в този смисъл ви уверявам, че всичко ще видите в друга светлина. За бог добрият обущар или хлебар е от еднакво значение с блестящата холивудска звезда, поради най-главното - и двамата са си свършили работата на макс, вложили са истинско кячество. Всичко останало е декор, амбианс и постановка, но не и предопределяща доминанта. Нека се доверим отново на Духа да ни върне към истинските ценности, защото това е много съществена стъпка към пълното просветелние в човешко тяло.

Лека и успешна седмица.