Как да поддържаме баланса в отношенията си с другите.
Боже, много искам да помогна на хората да се осъзнаят и да не страдат толкова, но не знам дали понякога не греша като ги дърпам от любимите им блата. Ти как мислиш - прескачам ли добрия баланс?
Разбира се, че го прескачаш. И аз те благославям за това! Прелестна, не се обича с аптекарска везна в ръката. Може би това е добър подход към някоя земна тема като счетоводен баланс на бизнес, но не и там, където има искрена страст и желание да помогнеш на ближния.
Няма средна линия - има непрекъснати опити да достигнеш сърцето на другия, постоянно нагласяване. Понякога е добре наистина да прескочиш чертата и да викнеш истината си - не грубо, но на висок глас; силно да тръбиш и да разтърсваш човека, за да се окопити. След което пак и пак и пак питаш сърцето си - какъв е следващият ход?
Друг път наистина е целесъобразно да оставиш хората на самите себе си. Всеки от вас има нужда да осмисли нещата в самота – момент, в който просто да бъде себе си, без някой отвън да му посочва каквито и да било несъвършенства, колкото и вярно и точно да е чуждото съждение.
Ти сама знаеш какво е това чувство - понякога хвърляш планини от усилия, за да се трансформираш, но все пак минаваш през определени и съвсем естествени етапи.
Друг наблюдава - да речем, как ти се бориш с чувството ти за вина и умно заявява: “Ама аз виждам у теб една огромна вина.”
Той ще е прав, но ти понякога - знаейки всичко в ума си, просто ще пожелаеш да си останеш насаме със своите процеси.
След като се посъвземеш ти и сама ще поискаш малко помощ отвън, знаейки, че - когато е дадена с чисто сърце, тя помага да се освети истината от друг ъгъл и по този начин се превръща в безценен дар за теб.
Няма правилни и неправилни подходи. Няма средна черта, няма годишен баланс, когато става въпрос за любов и състрадание.
Иисус възлюби и опрости най-големите си мъчители, той не им написа отчет за всички причинени нему мъки. Прости им напълно.
Тъй и вие, мили мои, не щадете любовта си от страх да не прекрачите някоя линия.
Ако я прекрачите и причините прекомерен смут, бързо ще го разберете и ще се отдръпнете.
Но аз, вашият Бог ви казвам - по-добре е тъй да стане, отколкото да сте могли да направите нещо и да не сте го направили.
Вашето его много бързо ще сигнализира, ако някъде неправомерно изискват вниманието и енергията ви - малкото ви аз няма как да не чуете, то достатъчно силно крещи.
Обаче често се случва да не чуете гласа на сърцето си или да го игнорирате под претекст, че не е разумно, приемливо, че ще е прекалено или дори неприлично.
Това не ви съветвам да правите повече - отпушете сърцата и лейте на воля, няма как и на кого да навредите в енергията на безусловната любов.
Начините ще откривате сами - според ситуацията. Но не спирайте крана. Никога повече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар