неделя, 4 юни 2017 г.

Идеализациите и пламъци-близнаци

Идеализация е термин, който е утвърден от руския психолог Ал. Свияш. Тя е продукт на човешкото мислене, въображение, културно-морални ценности и емоции и се превръща в един от основните препъни-камъни по пътя към еволюцията. И – разбира се, в най-широк план тя не е нещо лошо, защото е част от човешката опитност, която преживяваме. И все пак…

Всеки от нас има своята приказка. Това е положително и много хубаво. Доколкото вкарваме само себе си в сценария, всичко е ОК. Но когато раздаваме роли на другите, следва да бъдем много внимателни.

Част от културното ни наследство ни подтиква – ако дойде любовта, да се вкараме в романа на другия, за да го направим щастлив. Често това се случва доживотно и има двойки, които успяват с чест да изиграят ролите докрай в името на любовта. И това също е съвършено точно каквото е. Избрали сме си игра и сме я изиграли според правилата, били сме последователни, честни, всеотдайни.

Нещата стават малко по-сложни обаче, когато се намеси темата за Просветлението, Възнасянето, покачването на вибрациите, минаването през тунелите на сенките. Защото тук са включват висшите потенциали на душата, нива на дълбоко служене и Истина, разбирането за това Кой/Коя Наистина Си Ти.

И тогава влизането в тези общо взето стереотипни романи става трудно, често - невъзможно. Пламъците-близнаци в частност са създадени точно затова, за да покажат Истината едни на други – за да огледализират както величието, така и дълбоките си рани и – изцелявайки се, да въведат нови модели на любов, в които има мисия, пространство и свобода, служене на Духа и еволюцията и възможност всеки да бъде многоизмерното си аз, без да се напъхва в стари и тесни шаблони, най-малко пък – в името на любовта, защото истинската обич дава криле, а не пъха в затвор.

Както е видно – колкото и логично да звучи това, в живота предизвикателството е почти непоносимо. Защото това означава да оставим идеализациите и да се остържем до ядро.

Един от начините да се характеризира идеализацията може да е следният: „Опит да проектираме незрели сценарии на егото върху други хора, без да вземем предвид техния личен духовен план.”

Много често опитвайки се да го направим, виждаме как мечтите ни рухват. Това пък не означава от друга страна, че грешим в дълбочината си. Да – става въпрос за ярка любов, да – при пламъците близнаци има огромен залог, който повдига хиляди да – това е нещо все още по-рядко срещано и уникално като даденост и да – процесът си  върви изрично според плана на Духа.

Докато сродните души ще са по-склонни да ни дадат любовта точно в онази форма, в която ще е добра за нас, ще ни ласкае и няма да ни затруднява прекалено, пламъците близнаци – дори без да го искат съзнателно, ще бъдат безпощадни към всяка вътрешна неадекватност. Те са като оголени високоволтови жици – докосвайки се предизвикват искри от електричество, които достигат и в най-дълбоките кътчета на душата. И ако имаме мечти за щастие, семейство, сбъднатост, които очакваме от другия да ни осъществи като един вид тапа за дълбоката ни вътрешна неадекватност, пламъкът-близнак или близначка – вместо да предложат тапата, ще бръкнат със свредел в раната.

Това звучи сурово и предизвикателно за онази част от нас, която иска да пише сценарии от сорта: „Те се видяха и мигом се допълниха, държаха се за ръце цял живот и никога не си казаха лоша дума.” Което пък по никакъв начин не означава, че задължително трябва да се отиде към „50-те нюанса на Сивото”. Макар че Пътят може да мине отвсякъде. Защото всъщност пламъците близнаци пишат романа „1 000 000 нюанса на любовта.” И те ще искат да преживеят себе си през много форми и изяви.

Означава ли това, че човешките представи за сватби и събиране не са за пламъците близнаци? Тук най-голямото Майсторство е да се промени фокусът от вторачване в някаква фиксирана самоцел към приемане на един огромен Процес. Този процес може да мине през една или друга фаза, но не местата и формите са важното, а разгръщането на еволюционния план. И - според динамиката на момента, се определя и най-съвършената форма. Тя идва като вариант за най-добро енергийно протичане, но в никакъв случай не е крайна, защото може да се променя гъвкаво. В този ред на мисли някъде по пътя идва прозрението, че най-съществени са вътрешните постижения – освобождаване от много болезнени пристрастявания и неверни представи, че точно някаква външна форма или събитие определят нашата вътрешна ценност, любов към себе си,  независимост от другия, следване на истинските цели на космическия договор, вдигане на сексуалната енергия, еволюция и осъзнаване. Когато ни откопчат от пипалата на егото, остава само ресурсът на Духа. И там намираме истинската си сила, и дълбоката любов и свързаност между пламъците близнаци, която – между впрочем, просто си съществува, независимо от каквото и било.

И това откритие е черешката на тортата. То идва като манна небесна, като освобождение от всичко онова, което ни е смазвало в миналото, като еликсир и чувство за безгранична свобода. То е осъзнаването, че винаги, винаги си обичан, no matter what. Осъзнаването че вътрешната връзка винаги захранва, че никога няма как да бъдеш изоставен, нито предаден, освен ако сам не решиш така. То е състояние на пълна отдаденост на мига и плътно вливане в златния поток. И тогава….пълното приемане и отдаване прави възможен най-добрия сценарий – онзи на душата.

Ние имаме много дълбочинни емоции, които периодично ще ни казват точно обратното. Тогава когато - благодарение на вътрешната си работа, сме открили ядрото обаче, ставаме наистина безкрайно отдадени и окрилени. Знаем, че каквото и да се случва, единствената истина е, че то е така за наше висше благо и ни носи безценен дар.

Истината ни помага да продължим да тласкаме лекичко лодката по вълните на златния поток към някакво следващо развитие, но и да оставяме бог и ангелите да съ-творят в нас.

И когато усетим безкрайния дар и благодат от това израстване, ще сме склонни да се обърнем назад и да благодарим на пламъка си близнак, че ни е довел дотук.






1 коментар: