Ваня Стойчева - Възраждане в Светлината

Квантово пречистване и Възнасяне. Нулевата точка и приемането на Божествените правомощия - има ли противоречия - трета част.

И така - отиваме отново в изходна  точка. Доколко можем да градим - доколко наистина можем да променяме живота си? Защо въобще правим всички тези усилия да се озвем в нулевата точка? Каква е целта ни?

Обсъждали сме често с колеги, че - колкото и да е странно, понякога именно егото ни се стреми към смиреност, простота, скромност: "Вижте ме колко съм праведно - нашепва то, колко съм модно без-егово." Тук обаче изпадаме в един опасен лабиринт. Защото - по мои наблюдения, тъкмо егото най-много обича да говори за егото. Тъкмо то най-силно вика "Дръжте егото" по другите хора. И това е естествено - та нали всеки път му споменават името.

В случая важно е друго - в моята лична практика започнах смело и бодро да провеждам една духовна линия, която идва от Михаил и която е свързана с много страст, изява, блясък, експресия, изразност, действеност и т.н. Все неща, от които изтръпнаха поддръжниците на онези традиции, които са учили с векове хората да бягат от показното, външното и бляскавото, да изтощават  и изсушават телата си в лишения и оскъдност. Най-малкото аз съм човекът, който ще отрече безспорния принос, красота и уникалност на всяка традиция. Всъщност винаги държа здравословната позиция, че всеки си има негово място под слънцето.

Ще кажа също, че тези традиции на изолация са имали своята безспорна, уникална роля и безценен принос в миналото, когато не е било възможно да слеем духовното с материалното. Сега обаче времената са други и ние често биваме призовавани от ангелите към действие - но не за да се налагаме агресивно с другата крайност - 3 Д доминирането, а за да извадим вътрешната си красота навън по естествения път на изразяването и споделянето.

В този смисъл нулевата точка е наистина изчистване на всички потенциали - един портал, през който минаваш от човешко към Божествено съзнание, там полярностите и гравитацията наистина изчезват. В това състояние не можеш да влезеш с тежки товари и агресивни емоции - абсолютно вярно. Сега само искам да допълня още нещо - след като направим необходимото, за да се научим да притихваме, да проникваме в тези дълбини и височини, достъпни за всеки, е добре да помним, че цялата епопея по влизането в това поле не е една самоцел. За мен нулевата точка е порталът, през който преминаваме, за да облечем Божествените си
творчески правомощия. Там глупакът, който - вместо да гони външни постижения, се е обърнал навътре и пътува без видима цел и посока, се превръща в Император.

Прекрасно състояние, а? И тъкмо оттам се почва - от това състояние, което просто Е, то не зависи от никакви външни обстоятелства - ах, наистина, колко е просто, колко е вълшебно, колко е прекрасно, леко, флуидно и естествено сам да си твориш живота...Ааааааааахххххххххххх.......

Хайде пак обратно към реалността. Съжалявам, все още си ползвам Козата, защото ми върши работа. Трябва всичко да се проверява. Точка.

И така, сбъдват ли се всички мечти? Като че ли не все пак, а? Много от тях все още не са станали - ще кажете, или не точно по начина, който сме видели във визията и работата с образ. Ангелите ни показаха чудесно усещане, прекрасни картини, но реалността е друга.

И това е вярно. Вярно е, че следва да приемем всичко около нас, каквото Е и да го възлюбим. И е вярно - без никакво противоречие, че природата ни винаги ще се стреми към развитие, постижения и - да, резултати. Въпросът не е в това да се откажем от постиженията и резултатите, а да оставим назад борбата, напрежението и агресията, с които сме ги постигали.

И защо е така тогава - питали сме нетърпеливо, отчаяно и сълзливо всички ние. Защо не се сбъдват мечтите, къде сгрешихме, защо всичко е толкова инертно?

За мен глобалната Истина е, че мечтите всъщност се сбъдват. Въпросът е обаче кои мечти точно? И въпреки, че всички ангелски Майстори ни призовават да започнем лека полека да отслабваме обхвата на Времето и да живеем над него, в момента все пак то все още съществува (на практиката на 27 ще правим специално упражнение с времето, за да обезсилим примките на миналото, които - наблюдавам, все още се появяват и пречат.)

И така - докато във високите измерения всичко е толкова флуидно и прозрачно, че творчеството ни се осъществява едва ли не на секундата, тук нещата все още не стоят така. Не съм човек на шикалкавенето - казано просто и чисто - към настоящия момент, ако сме тренирали себе си, ние можем да постигнем състоянието веднага - т.е. в този смисъл наистина имаме всичко СЕГА. В човешки план обаче - за да постигнем промяна в материалното, все още се налага да изчакваме, защото поставяйки си една цел, тя следва да се съобрази и с цялото. И докато във високите измерения цялото е единно, то в нашите все още не е. Ето защо провеждането на всяка нова идея често идва с много съпротива, турбуленция, триене, скърцане и т.н.

Сега ще ви изброя и някои уловки, които следва да преодолеем по Пътя към интегралния успех, който си е ТУК и СЕГА и все пак го постигаме:))

1. Несвои мечти - това се случва често в началото - мислим си, че мечтаем за определена идея, а тя се оказва не-наша мечта, а нещо, насадено от родителите, обществото, матриците. Може би се мъчим да успеем в някаква професионална среда, защото всичко около нас се стреми към това, а духът ни всъщност иска да станем градинари, да сме далеч от офиси и да се ровим в земята.

2. Тежнение към еуфория и сензационност - с това се сблъсках много ярко през 2012 - изглежда цялата концепция за Възнасянето се възприе с типичната за хората нагласа, че ще идва някой да ги спасява, да ги отвежда с Космически кораби, че ще дойде някой месия, ще махне с пръчка и ще ги направи принцове и принцеси от днес за утре. То и аз искам така, но не става засега -минава се определен път към истинския интегрален успех. И какво да ви кажа - като се обърнеш назад, виждаш, че си заслужава. Самият път е уникално красив именно с урвите и високите чукари. А нещата, което сме постигнали и които описах във вторачаст на материала така или иначе са вече впечатляващи.

3. Борбеност - старите модели ни зоват да се борим, непрекъснато да сме заети, да гоним бройки, точки, оценки и какво ли не.Много от нас буквално изгубват ориентири без тези показатели. В новия вариант ние пак избираме да сме успешни и блестящи, не отказваме изобилието, дори в най-великолепната му форма и в същото време вършим нещата леко, без напрежение, по естествения шепот на интуицията. Ако минем през отлив, си почиваме, ако дойде прилив, го приемаме с благодарност.

4. Очаквания, свързани с начина и времето на изпълнение. Трябва да знаем, че - тръгвайки по тези нови релси, ще се налага ежедневно да променяме схващанията си за това точно как и кога ще станат нещата. Повече от препоръчително е да направим един предварителен план и повече от задължително е да знаем, че той ще бъде променян ежедневно от живота, понякога - до неузнаваемост. В този смисъл ще се налага да фокусираме целта и да следваме хода на вариантите непрекъснато. Важното е фокусът да остане в най-красивата визия.

5. Баланс. Следва да намерим точното съотношение между фино и материално. Ако прекарваме прекалено много време забодени в материалното, изгубваме финото - повеждаме се по лошото течение и цопваме в старите блата. Ако започнем да мразим всичко реално пък изпадаме в обратната крайност - губим връзка с живота, а ако целта ни е била такава, защо е било нужно изобщо да се раждаме? Този баланс за всекиго изглежда по различен начин. Да речем - за пробуждащия се материалист, ще е безкрайно хармонично да пребивава по-дълго във фините си полета и обратното - отшелниците е добре да се върнат при хората.

6. Страх от това да си различен. Много често ние утвърждаваме до откат прекрасните си мечти в медитации, но излизайки навън, отново надяваме старите брони и действаме по старите начини, със старите, думи, изражения, страхливост да се поемат рискове. Е - това е 3 Д, казваме, тук има сметки и отговорности. Безспорно е така и няма нужда от сляп героизъм, в същото време няма как да променим реалното, без да променим първо себе си. А това включва и поемането на риска да сме различни, при това не само като мислене, но и като излъчване, изразяване, движение. По този път можем да срещнем нелепа агресия, дори там, където съвсем не виждаме как сме я предизвикали. Това неминуемо ще ни разлюлее и натъжи и все пак ще се наложи да продължим с чисто и добро сърце.

7. Синхронизиране с висшето благо на всички - това включва елементи от предхождащите точки. Всеки път, когато поставим някаква цел, трябва да помним, че поради свързаността ни с много елементи на цялото, следва винаги да следим за синхронизирането, да съумеем да бъдем достатъчно ярки и убедителни, за да отстояваме своето, като в същото време внимаваме и
за околния свят. Спазването на този баланс понякога е душеразтърсващ и е истина, че има много ситуации, в които не можеш да продължиш към целта си докато си тясно свързан с определени хора и обстоятелства и се налага тези връзки да бъдат прекъснати, поне временно. Все пак - ако пазим любовта и чистотата в сърцето си, точните обстоятелства и личности винаги се появяват.

8. Това е заключението на материала и главният извод. В квантовата реалност се сбъдват винаги онези мечти, които идват от Духа и служат на цялото. В този смисъл идва и добрата новина - често Духът ни всъщност иска да ни дари с корона от творчески правомощия, която носи и много изненади, нови пътища, способности и мечти, за които дори не сме....мечтали. Затова понякога висшият Аз ни отскубва често безцеремонно от старото, което единствено познаваме. Но то8той8тя знае, че за нас има нещо много, много,много по-добро. Това също е истина.