вторник, 10 януари 2017 г.

За препъни камъните по Пътя на еволюцията.

Медитациите, задушевните разговори, камертоните и прекрасната музика ни настройват на Божествени вибрации.

И все пак засега все още не съумяваме да ги запазим изцяло като водеща честота, по пътя ни има препъни камъни – и – не за да се съсредоточавам върху тях, а за да влея яснота, искам малко да ги пообсъдим.

И така!

Често след практиките сядаме заедно по на човешка приказка, но – все още се случва понякога разговорите отново тръгват около противопоставянето и критиката – ах, този вкоренен български навик за отричане! Не проповядвам безхаберно отношение – наистина, именно в днешни времена се налага много ясно да „разграничаваме” кое е нашето, най-родното и свидното за етапа, на който се намираме. Не може и съвсем да не споделяме тъгите и разочарованията си - ОК! И все пак – разпознали своето, няма ама никаква нужда да оплюем чуждото. Разграничаването е различно от осъдителността. При разграничаването просто избираш своето, оставайки другото да си съществува с определена цел. При осъждането ти заклеймяваш, подсъзнателно искаш да се бориш, да побеждаваш и да наказваш, защото ти си прав, а другият – не. Критиката може и да ни дава някакво моментно чувство за превъзходство – „Еди Кой си прави глупости, не си вижда грешките, а аз му ги виждам”, но в крайна сметка киселата, режеща, пресичаща млякото на Божествената любов вибрация остава в нашето поле, не в чуждото. Подсъзнанието ни, обаче, не различава много наше от чуждо и грижливо съхранява тази неприязненост, за да я сервира някой ден…на нас самите.

Естествено, всеки от нас има моменти на огромна болка, която дори нещо наглед съвсем невинно може да събуди…не е нужно да я натъпкваме обратно вътре, за да бъдем глупашки позитивни – това е обратната крайност; ние можем да й говорим, да я чуем, да признаем свещената й жертва…за да я освободим после веднъж завинаги. Честно казано, има и случаи, в които чувството за атака отвън е много силно…близък човек е казал нещо и все едно те е ритнал в корема, така те е наранил, че си се свил на две….в такъв момент ако някой около мен би се опитал да ме поучава, щял е да получи як ритник. И все пак бурята винаги отминава….и настъпва нов и ведър ден, в който си струва отново да махнем с ръка и да разберем, че ние всъщност не се борим с нашите братя и сестри - млатят се нашите сенки, страхливите ни и жестоки убеждения, които сме възприели Бог знай кога и Бог знай защо. Струва си – колкото и да ни е заболяло, да се опитаме да видим винаги в пълнота и другия човек….с неговите болки, усилия, възходи…да видим цялото, не само дразнещото...Това е едно божествено умение – да обхващаш  всички страни на картината – дори когато сам си бил въвлечен в много остри и яростни схватки на ума. Затова аз често предпочитам да не поучавам никого конкретно, а просто да напиша истината за всички, а който е готов - сам ще разпознае какво и как може да промени към по-добро.

Друг препъни-камък е любовта ни към споровете. Нашите медии като цяло много подхранват „разделението” и ожесточеното пререкание, защото това образува адреналин и се смята за интересно….Непрекъснато се опитват да ни разделят по някакви принципи – „Да се омъжиш млад ли е по-добре или по-късно”….айде спорове - млади срещу възрастни, женени срещу самотни, детни срещу бездетни. Къде е по-добре – в България или в чужбина………нови спорове…..Кой е по-добрият пол, по-добрата религия, по-добрата партия…най-добрият музикант, най-красивата жена – като често се сравняват всъщност несравними неща...има един победител, върху който валят хартиени конфети и тъжни лузъри....ето ти хляб за още спорове после, задкулисни борби, схватки, удари под кръста...и защо? На даден етап може дори да е полезно да играем тези игри - те също ни преподават ценни уроци - така е! Но ми се струва, че четящите тези редове искрено и страстно мечтаят да се въздигнат над тези силови емоции на "дръпни-бутни" - както ги нарича АА Михаил. Вярвам, че хората събрани тук, вече постигат прословутото състояние на балгодат.

Самата аз ен на брой пъти се изкушавам  да споря и ен на брой пъти се опитвам да намеря средния път…да изкажа своята позиция и истана за момента, без да охуля чуждата. Понякога се налага да действаме спешно с меча, но не за да нараним, а за да се разграничим - тогава, когато към нас долитат нагорещени емоции, с които нямаме намерение да се занимаваме дълго; в такива ситуации можем бързо и рязко да пресечем връзката си с турбулентната енергия, за да запазим собственото си пространство ясно и чисто - това е наше право. Тази тънкост също ни убягва често - фактът, че сме възлюбили всичко не означава, че трябва да се потапяме в чуждата негативност. Не - ние имаме право на наше свято пространство, както и да определяме кой тип вибрации да остават в него и кой - не. А онези, които избират друго, ги благославяме, но от здравословна за нас дистанция:))

Да не спорим е задача нелека за нас и ще ви обясня защо. Тази сутрин осъзнах, че ние все още много силно поставяме всичко в дуалността – ако е едното, не може да е другото. В един подобен спор трябва да има победител и губещ. Когато погледнеш на темата от божествена гледна точка, обаче, ти се озоваваш в центъра на една сфера – да речем, че сферата е темата за Изобилието, която горещо обсъждахме наскоро. Бидейки в центъра, от теб се простират лъчи към всички възможни гледни точки, които се намират навсякъде по тази сфера – горе, долу, встрани…всяка една точка е РАВНОПРАВНА част от цялото. И за да застанеш в тази среда, която също така наричаме и нулева зона, се налага да познаеш всички различни позиции….да ги видиш и приемеш наведнъж.

За беда, нашият човешки език все още си е линеен….не можем да кажем всичко едновременнно, затова често се налага първо да кажем едното, после другото, а след това да обясним, че – след като сме казали А и Б, това въобще не значи, че сме отрекли В, Г, Д…

Наистина, в човешкото си битие ние изследваме тези страни една по една и сме го правили в продължение на множество животи..от тази панорамна гледна точка наистина няма добро и лошо, има само опитност…били сме и просяци, и царе, и отшелници, и алчни нашественици, и измамници, и светци, и смели новатори, и инквизитори…Така във всяка една дискусия проговаря по някой от тези наши аспекти -  те оформят много гледни точки и истината е….във всяка една от тях – нищо, че уж си противоречат.

В личен план, естествено, можем да кажем – о да, познал съм го и това, изпитал съм го, знам, че за даден момент може и да е много стойностно, но за моя сегашен етап аз избирам наистина Божественото, мащабното, всеобхватното, интегрираното, ентусиазираното и блестящото – блестящо не от позиция на някакво еднолично, своеволно его, а блестящо от позицията на Божието творение, което Аз СЪМ..

Няма коментари:

Публикуване на коментар