Ваня Стойчева - Възраждане в Светлината

За служителя на Светлината с любов и истина.

От известно време насам нашумя званието Служител (носител, труженик, воин) на Светлината. И като всяко „ново” нещо, то дойде със своите вълни на еуфория и отрицание.

Да живее Светлината и Любовта завинаги, никога повече няма да се нарека Служител на Светлината, "горе"-"долу", "осанна" и "разпни- го", вечното махало на дуалността се завихри и около това прозвище.

А истината – както винаги, е в баланса.

Служител на Светлината не е титла, която се дава само на определен тип хора. Всеки може да стане такъв, ако пожелае.

И все пак – точно определен брой души са дошли на Земята с предварително гравирани програми да работят от един етап на живота си нататък изцяло в плана на Просветлението, да посветят живота си на еволюцията.

Много често това са души, които са били част от екипа на сътворението на Земята, други имат силни генеалогични корени от други планети, които също са се намесвали в еволюционните етапи на нашата планета. Като цяло всички тези души в човешко тяло обаче, искат да възвърнат на Земята решетките и моделите на Христовото съзнание.

Служителите на Светлината работят с комплексните високочестотни вибрационни обхвати на Любовта и Светлината, а не с човешките полярни представи за светлина-мрак. Т.е. тази Светлина е всеобхватна и извъндуална, тя не поражда контрасти и не люшка махала, а трансформира  в ново качество и честота.

Като цяло Служителите на Светлината в човешко тяло проявяват три основни уклона в поведението си.

1. Модел на превъзходство, идващ от времената на Атлантида, когато Сияйните са управлявали масите чрез Силата на Светлината и се е стигнало до злоупотреба с творческата енергия. Това може да нарасне в човешкия план до нездраво усещане за грандомания и надменност.
2. Дълбоко чувство за вина, идващо отново от последиците на злоупотребите в Атлантида. Това чувство за вина следва да бъде осъзнато и изведено в Светлината, защото то блокира Силата, а тъкмо тя е необходима, за да се осъществят Божествените планове за планетата.
3. Чувство на дълбок страх, фобии, идващи от Средновековните времена, когато онези, които са боравели с алхимия, светлинни практики и канализиране са били преследвани и убивани. Тези фобии може да бъдат напълно разтопени в Светлината на днешния ден.

Човешкото мислене някак не може да съчетае смирението с величието. От горните редове обаче, става ясно, че единствено с-мир-е-ние-то с моделите на единство и Божия план, заедно със Силата на осъзнатия Майстор ще доведат Служителите на Светлината до онзи триумф, който ще утоли вечния копнеж по онази планета, която бе изградена преди еони с толкова любов и нежност.

Нездравите вълни идват единствено от човешките представи и изкривявания. Във вселенския план най-грандиозни неща стават по безпределно прост и естествен начин, тъкмо защото никаква мисъл-форма не противоречи на ставащото.

Така че една от най-мащабните задачи, които стоят пред всеки Служител на Светлината, е да намери точния баланс между своето новопризовано могъщество и дълбоката връзка с безусловната любов и преданата служба на Бога, без повторно нарушаване на вселенските закони.

Ето защо осъзнаването по този път е толкова безценно, а изковаването на всяка истина в реалността – дар за всекиго.

Служителят на Светлината е част от общия работен екип на Земята, не по-лош или добър от Служителят в която и да било друга сфера.

Естествено, има и разлики, които се състоят в спецификата. Защото Служителят на Светлината приема за свои „шефове” само ангелите и бог, но дори и тях поставя на равна нога със себе си като съ-творци, просто се доверява на осъзната истина, че те често имат по-добра видимост от него.

Бог като работодател може да ни прати и на някое „обикновено” място, а може и да ни подтикне да направим прекрачката (кой изтърва този безценен бисер на една практика?)

В първия случай ние работим на място в старите структури, където – по свой начин, помагаме и пръскаме светлина.

Във втория случай минаваме на пряка и директна служба, при което можем да бъдем помолени:

1. Да приемаме всеки нов прилив на Светлина през себе си, пречупвайки през изчистените си аури и филтри тази интензивност до смилаеми за мястото, в което работим, параметри.
2. Да заземяваме и споделяме тази светлина чрез срещи, книги, семинари, публикации и лични разговори през всички изразни средства – енергия, слово, звук, движение,
3. Да правим активации в определени астролологични моменти на определени от висшето ръководство места.
4. Да работим индивидуално или в група за колективното съзнание, пречиствайки не само своите собствени модели, но и тези на местността, страната, планетата.
5. Да отваряме каналите си за връзка с Божественото
6. Да предприемем пионерството да дръзнем да променим досегашните шаблони за физическите ни тела, активирайки ДНК и всички Светлинни кодове и програми.

Това са само най-основните параметри за работа, с течение на времето ще възникват още и още.

Няма добър или лош начин да бъдеш Служител на Светлината, не е по-добро или лошо, ако работиш в директна връзка или през стара структура. Всичко има своя дълбок смисъл и работи за нашето израстване. Едни ще бъдат призовани да излязат напред в по-публични и социално видими позиции, друго ще предпочетат да останат по-близко до уединението, но като цяло няма крайно разпределение и ролите по-скоро се въртят и сменят периодично.

Служителят на Светлината обикновено е свързан с определено географско място, за което има специално подготвени филтри – той е запознат с цялата специфика, култура и език на съответното място, затова може да бъде най-адекватен предавател именно за тези ширини. Понякога той може да не е роден там, а да бъде поведен по-късно, но при всички положения повикът на Духа ще бъде силен и неустоим.

„Задачата” за изпълнение пред Служителя на Светлината е толкова силна, изгаряща и изпълваща със смисъл, че нищо друго не може да й противостои.

Тук се сещам за Стийв Родър, който се „разсърдил” на групата (на АА Михаил) в началото и искал да абдикира от собствения си избор да стане Служител на Светлината. Те – като истински същества от Христовото съзнание, начаса уважили волята му и си отишли. След няколко дни го обзела такава празнота и отчаяние, че се върнал обратно към тях с молба отново да бъде свързан. И това щастливо сътрудничество продължава дълги години, до ден днешен.

Днешните Служители на Светлината най-често биват призовавани да работят в обществото, за да може да се заземи именно там Светлината и осъзнаването. Те са свободни да създават или не семейства и деца, както да се радват на всички физически радости,

При все това някои Служители на Светлината сами ще избират периодично уединението като начин да се откъснат от натрапващите се мрежи на старите вярвания и да изковат ясното разграничаване между различните слоеве на съществуване.

Всеки период – на самота, обществена активност, връзки с другите или центриране в колоната от Светлина, следва да настъпи като естествен порив на Духа, а не като натрапена ценност.

Служителят на Светлината не е нещо отделно от живота, той се свързва чудесно с всички измерения и може да живее в единство с различните си аспекти.

Като цяло – въпреки че дестилирахме току що спецификите, трябва да се спомене, че Служителите на Светлината не са каста, напротив – тяхната цел е чрез вселенски съобразеното разпространение на Божествените истини да помогнат на всички желаещи също да преминат в модел Божествена служба и живот в благодат. Така че вратите са отворени за всеки.

Би било добре тази дейност да се заземи и узакони така, както всяка друга, тъй като тя е част от цялото и в по-широк план, разбира с, всяка душа е служител на Светлината, защото няма дори една искрица, въплътена в тяло, която в някакъв дълбок план да не желае собствената си еволюция.

Така че нека  просто приемем тази титла, която използваме само за удобство на разбирането, като една интегрална част от преливащото се цяло.

И да не забравяме, че за всяка местност са пратени различни Служители на Светлината със специфични само за тях филтри, кодове и светлинни пакети. Затова уеднаквяването, сравняването и съревноваването са напълно излишни, тъй като всеки е незаменим и ценен именно със своята си част.