Ваня Стойчева - Възраждане в Светлината

Какво да правим за 20-1-2 декември или код "Юхууууу!"

Е, моментът настъпи.

Какво ще направим с него, зависи до голяма степен от нас. Има процеси, които са задействани и ход, който тече в нашите времеви параметри. И все пак нашите общи усилия могат до голяма степен да превърнат ставащото в един уникален празник. Този избор е наш и никой не може да ни го отнеме, ние сме се борили за него с векове.

Къде да ходим, какво да правим, как да се защитаваме, подготвяме, къде да се укриваме? - това е най-честият въпрос на хората и моят неизменен отговор е: "А вие какво искате да стане? Как си представяте прехода - като мъчителен уплах или като радостно събитие извън параметрите на всяка човешка представа?"

Моето ангелско и собствено висше ръководство не се отнася лековато-безхаберно към излитащите сенки, сгъстяванията, избухванията на отрицателни енергии. Никой не отрича, че са възможни смущения и дискомфорт в много житейски сфери. И в същото време уверенията непрекъснато текат в една посока: Ние вече сме се справили, направили сме го отдавна. Това не означава, че промените са напълно материализирани - те ще се изработват още известни периоди човешко време (докато планетата поддържа този параметър с цел удобство.) Със сигурност, обаче, трябва да знаем, че процесът просто е пуснат в действие. И няма връщане назад.

Има две крайности в отношението ни към ставащото. Едното е "Шапка на тояга" - нищо не се случва, я аз да си правя каквото си знам, пък след мен - потоп. Другото (и единственото сериозно предизвиталество за мен), е избухването на масови истерии, паники и психози. Именно ние, Служителите на Светлината, обаче, сме онези, на които е поверена задачата да запазим добрия баланс и вярната, центрирана посока.

Къде да ходим, какво да правим? Със сигурност не мога да кажа това вместо вас. Но ще ви кажа какво беше безапелационното ясно напътствие към мен самата.

Аз оставам в България и София, защото това са моите места. Дошла съм заради тях. Ще заземявам светлината и през трите дни.

На 21.12 ще завършим цикъла мисия България, който решихме да правим на всяко равноденствие и слънцестоене. Символично - в съюза на Архитектите, ще направим не семинар, а празник-ритуал. Периодично ви припомням как сътворихме тази планета - бяхме
се събрали, всеки със своя цвят, експертиза, разкрито пламтящо сърце и бездънна любов. Заедно, обединени в общата цел, излъчихме такава топлина и обич към семето, идващо от сърцето на Бащата/Майка Бог, че му дадохме живот. Сега, заедно, можем да направим отново този ритуал - този път, за да въз-родим планетата, да акушираме повторното й връщане към светлината.

Времетраенето ще бъде доста по-кратко, внушението и цената - общодостъпни. Съставът също ще бъде променен, чакат се уточнения.

Когато взехме с Ясен Николов решението за този вариант, просто ме плясна крило - толкова силно беше одобрението на Батьо. На 22 ще заровя няколко кристалчета на посочено от Михаил място в или около София... разберете, приятели, това късче земя е нашата отговорност, да заземим тук светлината е най-голямата ни чест и космическа възможност.

Това е моята част от пъзела, това е начинът, по който ще се включа в прехода.

Всеки, който почувства, че вибрира с този вариант е добре присъединил се и всеки, който предпочете друго - приветстван в личния си избор.

Идеята е да се съберем всички онези, които сме поддържали този преход, които сме работили за него, за да обединим усилия в този заключителен празник на Духа.

Който иска, може да се присъедини и към ритуала със заравянето на кристалите, това е напълно свободно събитие.

Това е моята част от пъзела. Да не забравяме, че всичко онова, което ни трябва, го намирам написано още преди 15 години от Рона Хърман в "Криле от Светлина". Там пише за обединението и за това колко е важно всеки от нас да сложи порчето от пъзела на масата, така че всички части да се слепят в едно цяло, да служат на обща цел.

В същото време не мога да дам еднакъв алгоритъм за всички. Разбирате ли - Космическото явление 2012 е колкото общо, толкова и индивидуално.

Така че тук ще се наложи да проверите тренираните вече сърца и те ще ви кажат много точно и ясно къде да бъдете - дали в родното място, дали да пътувате из страната или чужбина. Естествено - всеки ще трябва да направи своя уникален избор.

Тъй като така или иначе съм поела отговорността на пътепоказателя, ще ви предам някои насоки, непрекъснато огласявани телепатично от Михаил и компания. Моля да ми простите заповедността. При мен тези подкани не идват като команди, а като пориви на духа. В човешкия език, обаче, още не сме намерили начин да изразяваме нещата по този начин, затова ползваме това императивно наклонение.

 - И така, следващите 18 дни ни носят наистина невидяна възможност за вертикален ръст. Това не е период за инвестиране в 3 Д проекти, а изцяло за приключване на кармични задължения, прекъсване на корди, пречистване на всички тела от токсини, блокажи, импланти, отпечатъци, тъмни кристали, или както ги нарича вашата традиция. Устремът е толкова голям, че в този период можете да свършите работата много по-бързо, поради улесняващите течения.

- Тъкмо сега е най-добре да се фокусирате не върху приемане на нова информация (поемайте я, ако искате, но не прекалявайте), а върху обобщаването на всичко вече станало. Направете обзор на пътя си и преговорете основните си постижения. Направете списък на духовните победи и простете всички поражения и недоразумения, забравете дребнавостите и борбите на егото и се съсредоточете изцяло върху вътрешната истина за вашия невероятен път. Спомнете си за всички послания, практики, книги - за всички онези моменти, в които Духът ви е казал: "Уау, това е." (Четейки Рона, се е случвало да бягам из стаята, тупайки се по бедрата: "Да, да, да - това бешеее.....Йееееееееееее!"). Съберете всички онези моменти, в които сърцата ви са избухвали от радост, а горещите сълзи са потичали от очите ви при спомена и обещанието за възвръщащите се блаженства на Дома. Помнете, че това е истината, а блатата и сенките - илюзия.

- В този период е възможно да ви минават ен-на брой различни настроения на ден - оставете ги просто да си прелитат и пазете фокуса върху визията ви за Новата земя и онова, което желаете да изградите. Помнете - вашето творчество е нещо като свят в свят - то не противоборства, не руши и заклеймява старите вибрации, а просто заземява нови, така че те да станат видими за всички. Тогава хората наистина ще имат свободен избор, защото ще виждат и двете реалности. Повечето хора в момента не могат да направят своите избори, защото всъщност не виждат онова, за което им говорим.

- Ако имате любим пътеводител, който е доказал постоянството във вибрацията си, честността и чистотата си и е заслужил вашето доверие, то следвайте именно неговите ченълинги и указания. Това ще ви внесе спокойствие. Ако четете всичко наред, намирате противоречия и се чудите кое да правите, ограничете се просто в един-двама любими водачи и следвайте тях. Няма страшно, че ще пропуснете нещо. Непрекъснатото нахвърляне върху всяка попаднала информация кара хората да изпадат в силно безпокойство и нервност; на енергийно ниво се вижда как емоционалното тяло губи фокус и започва да се върти в ефира като дисбалансиран пумпал. Не ни трябва тази вибрация, затова моята гореща препоръка е - ако вече си обичате много някого, просто се придържайте към него.

Всеки водач е дошъл за определена група, няма как да разберем агендата на всяка отделна частица от цялото, достатъчно е да се концентрираме в нашата собствена.

- Още в "Криле от Светлина" се говори за това да се събираме в групи, които да дейставт заедно - независимо от броя. Мантрата за обединението Михаил я пее във всеки свой труд. Чрез личния си пример ви казвам, че нищо лошо не може да ви се случи, когато сте заедно, обединени през свещените сърца, свързани с висшите Аз-ове и подкрепяни от Михаил. Повече от година много интензивни светлинни занимания ми донесоха дълбоки разтърсвания и полезни изчиствания. И резултатът - въпреки временните дискомфорти, винаги бе откриване на нови хоризонти, отпушване на нови дарове, все по-ярка светлина. Затова - не се колебайте
да се присъедините към онази светлинна акция, която ви докосне сърцето. Помнете - няма нужда да знаете и разбирате всичко.

Лично аз съм човек, който не се притеснява да каже: "Това не го знам, поне засега." Достатъчно ми е, че ясно, светло и приказно чисто виждам моята част от пъзела. Понякога ми флашват картини от общото развитие на земята, но признавам, че и аз не съвсем идеално разбирам как точно ще се напасват частите, както и пълната програма, по която ще се реализират промените. В такива случаи се свързвам с Висшето Аз и ангелите и им се доверявам напълно. Защото те знаят. Много често не е нужно човешкото ни аз да е претъпкано със сложна информация. Важно е нашето намерение. Ако имате яснота, правете и много по-сложни ритуали. Ако не - достатъчни са чистото намерение за най-плавен преход, безусловната любов към цялото творение и мантрата: "И да стане така, както е за висшето благо на всички."

- В момента - освен прииждащата светлина, в ефира се изхвърлят множество колективни сенки, миазми, има силно турбулентни пространства. Помнете - енергията на петото измерение е чиста, ведра, спокойна, широка и балансирана. Концентрирайте се върху това състояние. Въпреки всички усилия, е възможно да преминете през съвсем друга енергия. Когато това се случи, можете временно да изгубите фокус, видимост и чуваемост. В такива моменти просто оставете турбуленцията да премине. Почувствайте се като пилот на свръхмодерен самолет, чийто курс е зададен предварително. Дори да мине през турбулентни облаци, той се движи в правилната посока и си знае дестинацията. Ако все пак човешкото ви Аз се поуплаши от това, че всичко около него все едно се друса, начаса повикайте Михаил. Той ще преведе самолета ви през турбуленцията и много скоро ще се издигнете над буреносните облаци, за да видите ясните и чисти сияния на спокойното петоизмерно небе. Всеки, който е летял, знае добре за какво говоря.

- Отнасяйте се със себе си като към бременни хора (дори мъжете:)) По възможност избягвайте тежки храни, субстанции и вибрации. Помнете - най-последните указания на ангелите бяха да преосмислим изцяло понятията "заземяване" и "човешко". Преди често сме се заземявали с тежки енергии, защото земята е поддържала подобни - да бъдеш различен от общата маса, е било странно и неземно. Сега, обаче, земята вече поддържа високите вибрации и ние няма защо да се връщаме към старите навици.
Същото важи за понятието човешко. "Да се греши е човешко", "Нищо човешко не ми е чуждо", обикновено означава, че е в нормата да сваляме вибрациите и след хубавите медитации да се бухваме обратно в познатите турбуленции. Ангелите не ни осъждат за това, че го правим, но ни приканват да започнем с преосмислянето на термините заземяване и човешко, за да можем да се освободим напълно от идеята, че ако не пушим, преяждаме, псуваме, клеветим, критикуваме и бърборим безспир, ще станем не-хора. Сега е моментът, в който човешкото тяло може да започне целодневно да поддържа ангелски вибрации. Искате ли да сте от първите? Това е новата мода, така или иначе. По-весело е да го сторим сега, защото по-нататък вече всеки ще го прави и няма да е толкова интересно:))

- Дори да сте правили безброй прошки през годините, направете още един тур. Това лято избухнаха много сенки, турбуленции, борби на мнения и его-та. Аз с радост обявявам, че давам пълна амнистия на случилото се като неизбежен етап от процеса. Моля и аз да бъда опростена за моите несъвършенства и нека заедно - ръка за ръка, продължим пътя си, освободени от тези съвсем ненужни остатъци от чистките. Всичко е такова, каквото е трябвало да бъде. Благодарете именно на онези хора, които най-дълбоко са ви бръкнали в раните, защото те са ви помогнали да се освободите именно от онези отпечатъци, за които говорим.

Травмите на човечеството са наистина сериозни и дългонасаждани, така че - нека не ни свиди дължината на процеса и силата на болката. Сега - повече от всякога, следва да се концентрираме не върху страданията по пътя, а върху постигнатата цел - лекота, светлина и прииждаща любов за всички нас. Погледнете всеки от тези хора, които са ви бръкнали с пръст в раната от друга гледна точка - вижте техния път, болката им, техните собствени страхове, усилията и надеждите, с които сами преминават през уловките на земното и разберете, че в енергията на единството раните, проблемите и трудностите са общи. Помолете Исус Христос да ви даде дара на виждането в единството и пълното състрадание и приемане. Състоянието на искрена и безпределна прошка ще ни даде въжможност да приемем възможно най-голяма част от дивидентите на Духа, които идват в нова порция и интензитет. (образно казано.)

- В прииждащите дни излитащите в паника сенки ще си търсят приемници, които да ги огласяват. Помнете, в енергията на Михаил сте напълно защитени от такива. (Виждала съм ен-на брой пъти колко бърз е моят рицар!) Все пак е възможно хора с по-слаба психика или не толкова чиста връзка да се поддадат на тези сенки и да започнат да бълват проповеди. Внимавайте много за всеки, който се опитва да насажда у вас страх или параноя, дори когато е с цел "праведно изобличение." Изягвайте всички луциферизиращи, анетемосващи, сатаносващи, илюминосващи, масонстващи, падналоангелосващи послания. Не ви е времето за това. Ако все пак попаднете на такова и то ви бръкне някъде, помолете се на Михаил да ви покаже къде у вас все още битува тази прастара сянка и се помолете за нейното изчистване в светлината. Добре е виолетовият пламък да е винаги с вас, за да го леете навсякъде. Колкото до сенкаджиите - обгърнете ги с виолетов пламък и любов и отминете турбулентните им облаци. Това не е за вас - никога повече. Бог обича своите деца, не ги гони от рая, дори ако те - нахалниците, искат да отхапят ябълка; той не ги заклеймава с печата на вечен срам, позор и болка. Дори ако неговите чеда са се залутали дълбоко в тъмнината, той им дава всички средства, с които могат да изплуват обратно към нежните обятия на Небесните Мама и Татко. Този път не е отказан на никого, а всички изкривявания на човечеството могат спокойно да потънат в музеите.

- Забравете за всякакви спорове и сравнения. Ако усетите, че ви дърпат към нещо такова, на момента се отделете от тази енергия. Най-добрият начин е всеки от нас да почувства собствения си ентусиазъм и да искри ярко и весело в него, без да обсъжда дали това е по-добър или по-лош ентусиазъм от нечий друг. Аз също вдигам високо моята факла, която ще гори
равномерно, весело и спокойно за всички. Всеки, който чувства, че това е неговата група и място, е добре присъединил се с неговата факла. Не забравяйте, че в енергията на единството факлите не се обединяват под нечия шапка, те просто горят в единна мрежа. Така че ако някой дойде - образно казано, в тази мрежа, той не е под моята или нечия друга шапка, а в общата
мрежа на Христовото съзнание и единство, в която всеки има право на свой цвят и път; в тази мрежа има прости вселенски закони; уважаването и спазването им води до прекрасни резултати, без да се налага централизирано управление. И доколкото все пак има определени центрове, те са съсредоточени там, където има най-ярка светлина. Нека не забравяме това.

- Всеки от нас е получил вече много духовни дарове по Пътя. Получихте сърца, кристални топки, жезли, мечове, корони. На последната практика в Габрово групата получи криле. Михаил каза, че по всеки път има един такъв момент, в който енергията се изтощава като че напълно - момент на празнота, безверие, апатия и страх. Той ни подтикна да преминем през този праг, подкрепяни от непресъхващите му уверения, че декември е нашият месец на Победата, че той винаги ни помага, че ако искаме - ще бъдем обезопасени, но да помним, че притежаваме и истински криле, с които да прелетим над въображаемата пропаст.

Приятели, помнете - осъзнаването е всичко. Ако наистина сме осъзнати за нашата задача - да подпомогнем Земята в прехода, то кое Висше Аз и Ангел би ни подтикнал към нещо неправомерно? Доколкото сме минали през трудности, те са били нужни за израстването ни, но пътят е един и той е: Светлина и любов. Всичко ни води натам. Това е - толкова просто и лесно.В протяжение на две цели лета работих в курорта Саас Фее - всеки ден, когато отивах на разходка в Алпите, виждах урва, над която бяха опънали въже. По него ежедневно прелитаха весели туристи с боен крясък: "Юхуууууууууу!". Сега мисля и аз да захвърля ненужни раници, товари и излишни страхове, да се накича с всички духовни дарове по пътя (те не тежат и грам|, да се хвана обезопасена за въжето (или не - ще летя!) и да се спусна към заветния бряг с боен вик:.

"Юхууууууууууууу!"