вторник, 3 юни 2014 г.

За Духовния Учител на Новото Време.


„На човечеството са необходими не светци и гурута, проповядващи от катедри и пиедестали, а реални хора от плът и кръв, които сами са изпитали тъмнината и светлината и са способни без осъждане да приемат и едното и другото. Вие ставате човешки ангели в момента, когато дръзнете да се срещнете лице в лице със собствената си тъмнина и я приемете. Това прави светлината ви чиста и силна. Животът ви поддържа.”
Йешуа през Памела Крибе

Само нека не се хващаме отново за думите – естествено, че всеки човек по свой начин е Духовен и  всеки е Учител; просто някои хора в момента са призвани да се изправят отпред, да говорят, да се разкрият. И всички те – като мен самата, си казват – е да, ама ние не сме съвършени. Моят верен спътник – Голям Батя - АА Михаил (о да – Новите Учители обожават да се майтапят), винаги ми казва така: „От теб не се очаква съвършенство, а само честност и постоянство.”

В този ред на мисли – може би има някои, които идват  на тази Земя чисти и неопетнени, безкармени и безгрешни, но – голяма част от онези, които в момента се изправят пред другите с безценни истории за разказване, са се потапяли многократно дълбоко в човешкото с една свята цел – да го изпитат във всичките му форми, за да могат после да покажат на другите „въздигане”-то – ако е желано, над ниските аспекти на човешките драми и борби. Но крайната цел не е да се изтрие и заличи всичко човешко…

В този род на мисли тези Учители – макар и изцяло свързани с Духа Си, изглеждат съвсем по човешки, говорят човешки, изразите и движенията им са напълно човешки и именно това е целта. Духът слиза в ниските тела не за да ги унищожи и изтрие всяка следа от его и от емоция, а напротив – за да ги обгради и изпълни с любов – нищо повече от това. Всеки от нас е като холограма на цялото. Ние съдържаме на някакво ниво – докато сме в тела, целия набор от емоции – от най-тъмните до най-високите. Така че е излишно който и да било от нас да претендира за съвършенство и изключителна принадлежност към някакви абстрактни висини. Аз лично не предявявам такива претенции, достатъчно ясно съм го заявявала винаги.

От друга страна ние сме съвършени именно такива, каквито сме, с всичко онова, което сме преживели и за което сме се „борили” – то е оставило някаква малка следа върху нас – това са „белезите” от нашите битки, атестат за нашата храброст. Друг е въпросът, че борбата върви към приключване за осъзнатите. 

Към Духовния Учител често биват отправяни две крайни претенции.

  1. Да бъде безтелесен, беземоционален и безстрастен, да няма никакви физически необходимости – духът бива възприеман като статично бездействие и съзерцание, това е традиция на много стари школи, при които плътта и човешките емоции са заклеймявани като „грешни”.
  2. Да има вечни и нeразрушими материални доказателства за онова, което говори – ако преподава Изобилие, да има милиони в банката, ако говори за любов – поне 20 години брак зад гърба си – това е по-съвременна тенденция. Тук има един основен пропуск – Учителят не бива възприеман като личност, която се движи по Път, който може да я отведе до различни житейски преживявания с цел натрупване на опитност. Така и най-добрият преподавател може да банкрутира и да се разведе. Но – имайки в себе си Божествените модели за Любов и Изобилие, той - разбира се, може да ги пресъздаде пак в материална форма, при това в още по-блестящ вариант. Важно е не самото притежание, а умението да твориш.

Аз лично чувствам все по-осезаемо приливите на Светлина, екстаза на Духа, но – от друга страна, не крия и не се боря с емоциите и човешките си черти – просто ги оставям да си кажат приказката и ги пълня със светлина и любов. След това наблюдавам какво става. Не съм невъзмутима, много неща все още ме плашат, стресират, понякога обиждат – и какво от това? Всичко отминава бързо, всичко тече – днес го има, утре – не…..вчера нещо ме е разлюляло, днес съм ясно слънце….непрекъснато следя материализацията и коригирам при нужда.

Наблюдавам как много хора не смеят да мръднат от страх да не им „скочи” егото или да не покажат някоя емоция и слабост, да не направят – недай боже, грешка! Но както казва АА Михаил през Рона Хърман– „Вие ще имате его до края на дните си – няма как да го унищожите”. Въпросът е крайната дума да има цялото, което не е – забележете, Духът без егото, а Духът, нежно прегърнал въпросното. В този ред на мисли през изминалата година направих много изяви, нетипични за пъзливото ми его, което обича да стои на тъмно, та да не го гледат и обсъждат много-много, че страх, страх…..малеееееееееееее……..

Да, страшновато е – може някой да ви се присмее, да ви нарече ку-ку… Други отделни личности – независимо едни от други, ще ви пращат дълги фермани с техни си сказки или мисловни анализи за вашите изяви, а вие ще се чудите и маете защо тези ферманисти не се грижат първо за техните си особи, а хвърлят луд труд да се занимават с вашата. Самият акт на анализиране в тия случаи не е израз на любов и подкрепа към вас, а материализация на нечие желание за правота и единствено верен критерий. Интуицията е много бърза – тя за секунди преценява коя вибрация е близо до нас и коя – не. В съответствие с това – което не ни хареса, изключваме, а което ни хареса – утвърждаваме с подкрепата и любовта си. As simple as that. В същото време всеки може да прави каквото си иска и ако ние се засягаме от нечии чужди действия, това пък вече си е наш проблем за изчистване. Но то пак е за добро – защото след всяко честно вътрешно пресяване, ставаме още по-силни и единни в собствената си Истина. Така че схващате мисълта ми – няма какво лошо да се случи, ако се изявявате. Но ако не направите крачките, съвсем нищо няма да се стане – ето това вече наистина е сигурно.

„Кучетата лаят, керванът си върви” -  звучи малко грубо, но е много полезна за осъзнаване фраза. И тук „кучетата” не са онези другите – лошите и нисковибрационните, а колективните ни сенки и усещането за „правота”. Хиляди векове се изтребвахме взаимно, защото ни беше трудно да научим един единствен и крайно прост урок – ако имаме някакъв критерий, сме в пълното си право да го прилагаме върху себе си, а различните оставяме на мира – не ги мушкаме с мненията си за това какви трябва да бъдат те, не ги колим, не ги хвърляме в огъня. След този изблик на останала горчивина, ще кажа и друго - всеки човек по природа е високовибрационно, сияйно същество; сама не го вярвах, но все повече започвам да го проумявам, най-вече – защото взех да виждам тази Светлина у хората. А я виждам у тях, защото се осмелих да погледна моята собствена.

Така че аз предлагам един нов вариант на Духовния Учител – човек, който познава в дълбочина земното  – тъгата, болката, гнева и страха и тъкмо от тази позиция се е научил да се изгражда като Дух в материалното; човек, който може да се смее от сърце и да плаче открито – личност, която лесно и бързо прощава, върви напред и действа решително според интуицията и напътствията на Духа си, отпускайки останалото да се подреди според висшето благо за всички. Човек, който цени и самотата, и връзките, и приливите, и отливите, разбирайки, че в живота има място за всякакви периоди - време за изпитания и време за разцвет. Човек, който не спира да търси и да се развива във всички отношения, като в същото време знае, че е съвършен и СЕГА – именно такъв, какъвто е!  Той може да е мъж или жена, млад или стар, черен или синкав, тънък или едър, сам или женен с 10 деца, аскетичен или потънал в красота и изящество….Духовен Учител, който прегръща сладостно Изобилието, който може да танцува диво и сексуално (ако желае, естествено – но аз лично много държа на тая клауза!), да скача и да се шегува като дете, да пее, да рецитира, да канализира, да се изразява творчески по всякакви начини. Да бъде не безплътна мараня, а Сияен, страстен Дух в здраво и доволно тяло.

Мили приятели, тъй като много от вас се готвят да направят тази крачка и ме питат за съвет, ще ви кажа – готова рецепта няма. Но слушайте сърцата си, защото никой друг – ни лекар, ни аналитик, ни учен, ни гуру (нищо против тях, просто не са крайна инстанция), не може да ви даде пълна оценка за това Кои Сте и какво можете. Само вие и вашият Дух знаете цялата истина, другите ви дават само частично огледало – криво или не – те ви учат на много, но крайното решение взимате само вие. Затова нека смело захвърлим прангите на страховете и смазващите ограничения на старото, за да запеем в единен хор песента на Майсторите, възлюбили човешкото у Себе си.

Материалът е написан през 2011.